Жив или мъртъв [bg]

След няколко часа в дома си Найоан излезе от апартамента с черен костюм и се качи в колата си. Този път го проследиха обратно до хотел „Холидей Ин“, като караше Джак. Изчакаха десет минути, след като влезе във фоайето, и се върнаха назад към „месарския“ квартал.

— Защо го наричат „месарски“? — запита Чавес, когато Кларк зави по улица „Хайес“ и се зае да търси място за паркиране. Фаровете на колата осветиха съборени кофи за боклук и сенчести фигури, седнали около тях.

— Никой не знае със сигурност — отговори Джак. — Нещо като градска легенда е. Говори се, че тукашните полицаи някога получавали премии за опасно работно място и можели да си купуват по-добро месо.

— Ти май си чел пътеводителя, а, Джак?

— Него и малко Сун Дзъ. Опознай врага си, нали така?

— Определено този квартал има характер.

Кларк намери място за колата под едно дърво между две улични лампи и спря. Угаси фаровете и изключи двигателя. Блокът на Найоан се намираше на една пряка надолу на отсрещния тротоар.

Кларк погледна часовника си и каза:

— Осем часът. Найоан трябва да е на приема. Преобличайте се.

Смениха градските си дрехи — панталони в цвят каки, тениски и якета — с характерното за тук облекло, което купиха по-рано в магазин за дрехи втора ръка: тениски, анцузи, бейзболни и плетени шапки.

— Двадесет минути и се събираме тук — каза Кларк. — Радиус от три пресечки. Същото както преди. Районът е лайнен, така че изглеждайте по съответния начин.

— Който е? — запита Джак.

Отговори му Чавес:

— Не се ебавай с мен и аз няма да се ебавам с теб.