Жив или мъртъв [bg]

— Вашингтон?

— Там някъде.

Сержантът кимна бавно, като премисляше предложението. След това запита:

— Какво е това?

Грабна дистанционното от масичката до леглото си и пусна говора на телевизора на стената.

— …Кийлти е пуснал цялата мощ на Министерството на правосъдието на Съединените щати срещу изтъкнат войник от армията на Съединените щати. Този войник е бил в Афганистан, за да търси Емира, Саиф Рахман Ясин. Мисията за залавянето му се проваля вероятно поради лоши разузнавателни данни, но при изпълнението на мисията войникът е убил няколко вражески бойци. Сега Министерство на правосъдието води срещу него следствие за убийство. Поинтересувах се от този инцидент. Войникът е постъпил точно както постъпват бойците още от древността: убил е врагове на нашата страна.

Дрискол спря говора.

— Какво става, мамка му… Откъде, по дяволите?

Кларк се усмихна.

— Какво? — запита сержантът. — Ти ли си направил това?

— А, не. Това е работа на генерал Мариън Дигс и Джак Райън.

— Невероятно съвпадение е идването ти, Джон.

— Съвпадение. Досещах се, че ще направи нещо такова, но… — каза Кларк и сви рамене. — Бих казал, че проблемът ти с прокурора е решен, нали?

— Защо мислиш така?

— Райън се кандидатира за президент, Сам, и току-що удари плесница на Кийлти с опакото на ръката по националната телевизия. Президентът може да остави новинарите да се занимават с твоя въпрос няколко седмици или ще зареже делото и ще се надява хората да го забравят. От този момент купчината лайна, за която той трябва да се тревожи, стана по-голяма и ти вече не си важен.

— Проклет да съм. Благодаря, Джон.

— Нищо не съм правил.

— Аз едва ли бих могъл да стигна до Джак Райън или генерал Дигс по телефона, така че ти им благодари.

— Ще го направя. Помисли за предложението ми. Ще чакаме отговор, когато си стъпиш на краката, и ще те доведа за среща и разговор. Какво ще кажеш?

— Звучи добре.