Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Тримата мъртви императори били толкова очаровани от предложението на Тан да заеме мястото на брат си, че позволили на У да оздравее. Най-хубавото било, че в замяна на добрината си не поискали живота на Тан. За много китайци Таи е герой, какъвто е и баща му Вън. Като образец на войнолюбие и жестокост У невинаги буди възхищение. Излишно е да споменавам, че херцозите на Цин смятат себе си за преки потомци на У и не признават претендента от Чжоу, който е потомък на Вън. Гражданите на Цин винаги говорят за хегемония с убеждението, че тя законно им принадлежи. В този случай под хегемония се разбира върховната власт върху всички враждуващи държави, от които е съставено Средното царство. Засега небето дотолкова е възлюбило китайците, че отказва да даде пълномощието на херцозите Цин. Както открих по-късно, владетелите на Цин са омразни на всички китайци, включително и на потисканите граждани на самия Цин. Като казвам владетелите, нямам предвид херцозите. Имам предвид съвета на шестте, който управлява страната. А от шестте имам предвид най-вече Хуан, безспорно един от най-забележителните, както и най-зли хора, които съм срещал.
Останах в плен шест месеца. Спътниците ми бяха продадени в робство, а желязото конфискувано. Успях да спася живота си, като убедих Хуан, че само аз знам как се топи желязната руда. Знаех доста за производството на желязо, защото бях гледал как работят леярите, които водех със себе си в Магадха. По онова време Персия бе най-напредналата страна в това отношение, а Китай най-изостаналата. Сега, благодарение на мен, жителите на Цин са добри леяри.
Не се отнасяха зле с мен. Често вечерях насаме с Хуан. Понякога го придружавах, когато посещаваше други благородници. Но тъй и не ме представиха на херцога.
Щом прецених, че животът ми не е в опасност, започнах да задавам на Хуан почти толкова въпроси, колкото ми задаваше и той. Той възприемаше това като варварска прямота, която му се струваше забавна. Но самите въпроси невинаги го забавляваха.
— Защо не смените херцога? Той и без това не управлява.
— Колко ужасно! — Хуан сякаш бе потресен от тази идея. Той бързо начерта с пръст на пода до килимчето, на което седеше, някаква магическа фигура. Може би против уроки?
Намирахме се в ниска стая с изглед към градината, където една редица сливови дръвчета цъфтяха с бледи, ароматни цветове.
— О, ужасно варварско! Наистина ужасно варварско! Дори за човек, който идва отвъд пустинята! — взе да повтаря той.
— Моля за извинение, Господарю Хуан. — Гледах смирено в лъскавото дърво на пода между нас.
— Толкова ужасно е да чуеш подобна мисъл. Ето че треперя и, о, как ме заболя умът. — Хвана се за сто маха, където според китайците се намира умът. — Нашият херцог е свещен, защото произхожда от император У. Той и само той притежава пълномощието на небето. Това трябва да е известно дори и на един варварин.
— Знам, Господарю Хуан. Но както и самият ти си казвал, Средното царство все още не е негово. Равновесието между земята и небето, това огромно духало, както го наричат вашите мъдреци, все още не е пълно.
— Вярно. Вярно. Но равновесието, разбира се, е пълно.
Да, точно така се изрази. До края на можах да свикна с този навик на китайците да смесват бъдеще, минало и настояще, произтичащ от липсата на глаголни времена.
На пръв поглед Хуан твърдеше, че пълномощието на небето вече принадлежи на херцог Цин. Всъщност искаше да каже, че един ден то ще бъде негово, защото вече е негово и е било негово, защото е този, който е. Има много тънкости в китайския език. И безкрайна бъркотия.