Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
— Но междувременно съществува император и в Лоян.
— Той не е император. Той е херцогът на Чжоу.
— Все пак е потомък на бащата на У, Вън. А Лоян е свещената столица на Средното царство.
— Въпреки това той е само един от петнадесетте херцози на Средното царство. А от тези петнадесет херцози само единадесет са потомци на някой от двадесет и петте синове на Жълтия император, който измисли огъня, а потомците му спасиха света от потоп и после получиха от небето великия план в девет части, който по-късно стана притежание на император У, също негов потомък, и се предаваше от поколение на поколение, за да стигне до Него, който гледа на юг. — Хуан почтително се поклони по посока на херцогския дворец.
„Този, който гледа на юг“ е описателен израз за получилия пълномощия от небето император. Не знам защо. Сигурно някой астролог ще може да обясни. Често съм си мислил, че трябва да има нещо общо с арийската, или северната звезда. Във всеки случай при тържествени поводи императорът винаги застава на север от хората.
Щом получи пълномощието, императорът се превръща в живо отражение на небето — това мрачно седалище на дълга редица от императори, стигаща до Жълтия прародител, който създал всички неща, като счупил някакво гигантско яйце, чиято горна част станала небе, а долната — земя. А хората могат да поддържат хармония между двете части на разделеното цяло само като омилостивяват небето. Излишно е да споменавам, че религиозните обреди имат огромно значение за китайците. Като много изостанали народи, и те вярват, че няма да получат есенна реколта, ако например пролетното ритуално представление на открито е преминало не както трябва — а това е необикновено сложна церемония, в която участвуват много актьори, танцьори, певци и музиканти, както и владетелят, защото единствено той може да говори с царствените си предшественици, докато те съзерцават отгоре него и делата му и се усмихват… или се мръщят.
— В такъв случай херцог Пин вече е получил небесната повеля.
Сведох ниско глава, когато произнасях името на херцога, и още по-ниско, когато споменах небето.
— Да. Да.
Хуан се усмихна. Но херцог Пин, разбира се, не бе получил небесната повеля, а същото се отнасяше и за претендента от Лоян. Това кризисно положение непрекъснато съществува в Китай. Ето защо няма китайски владетел, който да не мечтае за хегемонията и небесната ловели — винаги в този ред. Все пак много се съмнявам, че някой от тези владетели ще успее един ден да подчини съседите си, както направи това Кир, пък дори и Аджаташатру.
Доколкото знам, Средното царство е по-голямо от Гангската равнина, но по-малко от Персийската импе-рия. Преди сто години северната държава Цзин почти взела надмощие. После южната държава Цю се изравнила по мощ с Цзин и поради това небето продължавало да им отказва пълномощието. Така стояха нещата, когато бях в Китай, и не ми се вярва да са се променили. Колкото и да се твърди обратното, никой китайски владетел не би желал Средното царство да се обедини, освен ако това не стори самият той. Такова е там равновесието — или по-скоро липсата на равновесие.
Още в началото на пленничеството си успях да изпратя вест на Фан Чъ в Лу. В него бе единствената ми надежда да се завърна някога в Персия, но нямах представа дали ще има власт да ме освободи, защото никой не ми бе обяснил в какво точно положение се намирам. Ако бях роб, можеше да ме откупи. Но винаги когато споменавах из Хуан, че мога да бъда освободен срещу откуп, той отговаряше:
— Как така! Ти си почетен гост.
После плясваше с ръце и ме отвеждаха в килията. Вратата не заключваха, защото беше невъзможно да избягам. С външността си в Цин се откроявах така, както би изглеждал някой негър в Суза. Дори повече. В Суза има стотици чернокожи, а доколкото знам, аз бях един-ственият бял човек в Китай.
Когато започнах да говоря по-добре китайски, Хуан ме разпита за управлението на Персия. Не проявяваше никакъв интерес към Великия цар, особено когато ставаше дума за неща като определянето на пазарните цени и лихвения процент върху заемите или контролирането на населението от тайната служба, но разказите ми за Персия и индийските царства слушаше с желание.
Спомням си една вечеря, на която Хуан ме представи като почетен гост — той винаги с удоволствие ме показваше на другите благородници. На тази вечеря присъствуваха почти всички министри от съвета. Коленичихме върху килимчетата, а прислужниците сновяха насам-натам и поставяха столче до всеки гост. Винаги се изкушавах да седна на столчето, но точно това не е позволено на официална китайска вечеря. Столчето е само за да се облягаш на него. Тъй като дори и на китайците им е неудобно да седят коленичили с часове, то се използува, за да прехвърляш част от тежестта си върху него.