Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Там, където бе убит Зороастър, сега се издигаше голямо светилище. Изпитах много странно усещане, когато се изправих пред обгорения от огъня олтар, в чието подножие някога се стичаше златната хаома и кръвта. Изрекох една молитва. Братовчед ми, главата на Зороастрийския орден, припяваше в отговор. После, застанал пред огнения олтар, разказах на десетина мои роднини — дребни, мургави хора с вид на халдейци — за смъртта на пророка и словата, които Премъдрият господ бе благоволил да изрече чрез тези умиращи… а може би вече мъртви устни.
Те бяха дълбоко развълнувани. И аз се развълнувах. Но докато изричах познатите думи, всъщност не си спомнях как са звучали, когато съм ги чул за пръв път. Повторението отдавна бе заличило истинския спомен. И все пак, изправен пред призрачния олтар, за миг се видях като дете, заслепено от гледката на смъртта и божествеността.
След това ме разведоха из залата на волските кожи. Тук седяха десетина писари и слушаха зороастрийските текстове, декламирани от най-старите членове на обществото. Старците припяваха, а писарите записваха стиховете, или гатите. Някои от тези гати бях слушал от устата на дядо си, затова забелязах, че са малко изменени. Дали умишлено? Струва ми се, че в някои случаи промените се правеха заради новото поколение. Но по-често декламиращият забравяше оригинала. Тъкмо по тази причина и аз, колкото и да ми е неприятно, накрая стигнах до убеждението, че е важно всичко това да бъде записано сега, когато грешките са сравнително малко.
Благодарение на днешната всеобща страст да се записва всичко (чудя се кога, къде, защо започна това?) думите на Зороастър, Буда, Махавира и Учителя Кун ще бъдат запазени за бъдните поколения, макар че, колкото и да е парадоксално, писменият текст може да се опорочи много по-лесно, отколкото паметта на жреца, който е научил наизуст един милион думи и не смее да промени нито една от тях просто защото се страхува, че ще забрави останалите. А да се напише чисто нов текст на волска кожа и после да се твърди, че е съвсем точен и много стар, е лесна работа.
Още по мое време започнаха да изопачават Зороастро-вите правила за употребата на хаома и да ги нагаждат към традицията на магите. Напоследък в бог се е превърнало качеството „арта“ или „праведност“, а дев Митра никога не е бил напълно изхвърлен от зороастрийската вяра, защото както най-благочестиво заявява последният ми жив братовчед: „Не е ли Митра слънцето? А слънцето не е ли знакът на Премъдрия господ?“ И така, лукаво, един по един, дяволите се завръщат. Когато човек желае да боготвори нещо, никой не може да го спре. Дядо ми само показа кое е най-важното. Нищо повече.
Когато им съобщих, че Ксеркс е обещал да не признава друг бог освен Премъдрия господ, зороастрийците бяха много доволни. „Въпреки това — отбеляза Върховният зороастриец — едва ли магите, последователи на Лъжата, ще постъпят като Великия цар.“
После доста подробно ми разказаха за ежедневните битки между нашите и техните маги. И за безкрайните спорове между зороастрийците от двора и зороастрий-ците, които бяха останали да живеят в Бактра.
Направих всичко възможно, за да им покажа своята преданост, но въпреки това останах с впечатлението, че Донякъде съм разочаровал тези дребни, мургави хора от граничните земи. Очаквали бяха да видят себеподобен, а вместо това пред тях бе застанал висок, синеок мъж и им бе говорил на дворцовия език. Като царски съгледвач изпълнявах главно светски функции и съм сигурен, че са се чудели не по-малко от самия мен защо сред всички хора на света тъкмо аз съм бил избран да чуя гласа на Премъдрия господ. Заради онзи кратък миг в детството ми и до ден-днешен се славя като най-святия човек в Персия. Но от друга страна, това, което сме, рядко отговаря на онова, което искаме да бъдем, а онова, което искаме да бъдем, обикновено не ни е дадено или се променя с времето.
Мъдър съм, нали, Демокрите? Сега, когато моята зима вече е дошла и ледът е почернял, знам точно кой съм и какво съм — просто един придворен труп.
КНИГА ШЕСТА
Китай