Капан за сънища
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #44
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Капан за сънища». Краткое содержание книги:
Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн.
Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето.
Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители.
Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза.
Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища.
— Да, шефе. — Най-голямото желание на Джонсън беше да намери човека, който бе преобърнал наопаки добре подредения му свят, и да му го върне тъпкано. — Смяташ ли, че вината е изцяло негова?
— Предателството му ми стига — тържествено произнесе Курц. — Мисля, че с кариерата ми е свършено, Фреди…
— Не е вярно, шефе!
— … но когато се срина в пропастта, няма да бъда сам. — Той отново прегърна подчинения си през раменете и го поведе обратно към караваната. Джонсън забеляза, че двата генератора са се превърнали в безформени купчини, които бавно догаряха. Трудно му беше да повярва, че пъкленото дело и извършено от човек, които доскоро беше дясната ръка на Курц, ала при все това гневът му все повече се разпалваше. „Колко сребърника си получил, Оуен? — помисли си. — Колко ти платиха, мръсен предател такъв?“
Шефът му спря пред стълбичката на караваната:
— Кого препоръчваш за ръководител на операцията по откриване и унищожаване, Фреди?
— Галахър, шефе.
— Кейт ли?
— Именно.
— Тя канибал ли е, Фреди? Онзи, който командва операцията, трябва да е канибал.
— Кейт ги яде сурови с гарнитура от зелева салата, шефе.
— Добре, ще ти се доверя. Работата ще бъде доста… мръсна. Трябват ми двама заразени с рипли, предпочитам да са от екипажите на хеликоптерите. Останалите… да бъдат очистени като животни, Фреди. Импириъл вали започва мисия по издирване и унищожаване. Задачата на Галахър и хората й е да заловят колкото е възможно повече бегълци — и военни, и цивилни. Времето а хранене започва от този момент и ще приключи утре точно в дванайсет на обяд. След това всеки да се спасява както може. С изключение на нас двамата, Фреди. — Огнено зарево обагряше лицето на Курц в червеникаво-златисто, сякаш беше обрасло с бирус, и превръщаше очите му в очи на невестулка. — Ще заловим Оуен Ъндърхил и ще го научим да обича Господ.
С ловкостта на планинска коза той се изкачи по заледената стълбичка на караваната. Фреди Джонсън го последва.
13
Всъдеходът се спусна по полегатия склон на Суони Понд Роуд с такава скорост, че стомахът на Хенри се преобърна. После направи завой и се понесе на юг. Оуен умело го управляваше, като използваше ръчките и лоста за скоростите. Снегът, който биеше по предното стъкло, създаваше илюзията, че пътуват с висока скорост. Вероятно обаче машината се движеше с около петдесет километра в час. Със сигурност щяха да се измъкнат от огнения ад край магазина на Гослин, но едва ли щяха да настигнат Джоунси.
Магистралата е наблизо, нали? — попита Ъндърхил.
Да. Дотам остават около шест километра.
Като излезем на нея, трябва да намерим ново превозно средство.
Съгласен съм, но предпочитам шофьорът му да не пострада. Не бива да убиваш никого.
Хенри… не знам как да ти го съобщя, но искам да проумееш, че това не е баскетболен мач между гимназиални отбори.
— Никой не бива да пострада — упорито повтори Хенри. — Няма да убиеш шофьора. Приеми условията ми, ако ли не, веднага ще скоча от проклетия всъдеход.
Ъндърхил го погледна:
— Сигурен съм, че ще го направиш. Хич не ти пука какво ще причини на света твоят приятел.
— Моят приятел не носи отговорност за случващото се. Бил е похитен.
— Добре, да бъде твоето. Никой няма да пострада, когато сменим превозното средство. И никой няма да бъде убит… освен нас двамата. А сега кажи къде отиваме.
В Дери.
Там ли се намира последният извънземен?
Така ми се струва. Във всеки случай в Дери живее приятел, който ще ни помогне. Той вижда Дирята.
Каква диря?
— Няма значение — промърмори Хенри и си помисли: „Много е сложно за обясняване“.
— Защо е толкова сложно? И какво означава: „Тук не се тупка“?
Ще ти кажа, докато пътуваме на юг. Стига да мога.
Всъдеходът се придвижваше към магистралата, предшестван от светлините на фаровете.
— Отново ми кажи какво ще направим — промълви Ъндърхил.
— Ще спасим света.
— И в какви ще се превърнем? Искам пак да го чуя.
— Ще бъдем герои — отвърна Хенри. Облегна глава на седалката и затвори очи. След секунди вече спеше дълбоко.
Трета част
Куобин