Капан за сънища
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #44
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Капан за сънища». Краткое содержание книги:
Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн.
Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето.
Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители.
Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза.
Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища.
— Тук е прекалено светло — промърмори. — Ще понамалим илюминациите. — Завъртя волана, при което всъдеходът направи толкова плавен завой, сякаш беше моторна лодка в езеро. Инерцията притисна Хенри към седалката. Той се облегна назад, без да изпуска кутията. Помисли си, че може би умората му ще премине само ако си почива приблизително пет години.
Ъндърхил подкара машината по диагонал към Суони Понд Роуд, който се беше превърнал в канавка с високи насипи от сняг от двете страни.
— Успя — усмихна се на спътника си. — Честно да си призная, много се съмнявах, че ще се справиш, но ти излезе голяма работа.
— Казах ти, че умея да мотивирам хората. Освен това — добави телепатично — повечето от тях така или иначе ще умрат.
Няма значение. Даде им възможност да се спасят. А сега…
Отново се чу стрелба, ала едва когато куршум рикошира от покрива на всъдехода, Хенри разбра, че стрелят по тях. Следващите куршуми улучиха гъсеничните вериги на машината, а той машинално се приведе… сякаш това можеше да го спаси.
Оуен, който все така продължаваше да се усмихва, посочи надясно. Хенри погледна натам, в този миг още куршуми рикошираха от металната повърхност на всъдехода. От страх той се сви като ударено куче, но спътникът му като че ли не го забелязваше.
Видя подредени един до друг фургони, върху които бяха написани названията на различни строителни компании. Пред тях беше разположена цяла колония от каравани, а пред най-голямата, марка „Уинебаго“, която приличаше на грамадна къща на колела, стояха шест-седем мъже и стреляха по всъдехода. Въпреки голямото разстояние, силния вятър и обилния снеговалеж, мерникът им беше дяволски точен — повечето куршуми улучваха целта. Други войници, повечето наполовина облечени (някакъв широкоплещест мъж тичаше през снега гол до кръста, излагайки на показ мускулестите си гърди, все едно беше супергерой от някой комикс), се присъединиха към стрелящите. В средата на групата стоеше висок кльощав мъж с прошарена коса, онзи до него беше по-нисък и набит. Кльощавият вдигна пушката си и стреля наглед без да се прицелва. Хенри чу силно жужене, на милиметри от главата му прелетя нещо, наподобяващо на огромна оса.
Оуен се изсмя:
— Кльощавият с прошарената коса е Курц. Той ръководи проклетата операция и е отличен стрелец.
Дъжд от куршуми отново обсипа всъдехода, един пак избръмча, преминавайки през кабината, внезапно радиото замлъкна. Разстоянието между всъдехода и войниците се увеличаваше, но това явно не пречеше на точния им мерник. Според Хенри не само Курц, ами и онези мръсници бяха отлични стрелци. Въпрос на време беше куршум да попадне я в неговата глава, я в главата на Ъндърхил… ала при все това спътникът му изглеждаше на седмото небе. Изведнъж му хрумна, че се е съюзил с човек, който дори повече от него е склонен към самоубийство.
— Онзи до Курц е Фреди Джонсън. Момчетата, дето така старателно стрелят, са мускетарите на шефа, които трябваше да… хей, внимавай.
Помежду им прелетя нова метална оса, ненадейно валчестата дръжка на лоста изчезна. Оуен отново избухна в смях.
— Курц! — изкрещя с пълно гърло. — Бас държа, че е той. Остават му две години до пенсия, а мерникът му е точен като на снайперист. — Удари с юмрук ръчката за управление и добави: — Но вече ми писна. Купонът свърши! Изгаси им лампите, красавецо!
— А?
Продължавайки да се усмихва, Ъндърхил посочи с палец кутията с мигащите кехлибарени лампички. Дъгообразните ивици бирус под очите му бяха като рисунки по лицето на индианец, поел по пътеката на войната. — Натисни бутоните! Натисни бутоните и спусни щорите!
12
Внезапно — винаги се случваше внезапно, почти като по магия — светът се отдръпна и Курц се озова в зоната. Изчезнаха ревът на ураганния вятър, снегът, който беше по лицето му, воят на сирената и гърленото бучене на алармата. Той вече не виждаше Фреди Джонсън и останалите членове на Импириъл Вали, които се събраха около него. Цялото му внимание беше съсредоточено върху отдалечаващия се всъдеход. Погледът му проникваше през стоманения корпус на машината, сякаш той, Ейб Курц, изведнъж бе надарен с рентгеновите очи на Супермен. Разстоянието беше прекалено голямо, но това не го смущаваше. Следващите му куршуми щяха да попаднат право в тила на онзи предател Оуен Ъндърхил. Вдигна пушката, прицели се…
Две експлозии разтърсиха нощта, едната беше толкова наблизо, че ударната вълна помете Курц и хората му. Фургон с надпис „Обитава се от интелигентни същества“ полетя във въздуха, преобърна се и падна върху караваната на готвача.