Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Помни какво ти казах. Не знаеш нищо, не си видял нищо.
— Да, господарю, разбира се, господарю — захленчи старият мъж.
— Млъквай! Обърнете се с гръб, с лице към стената и затворете очи, всички. Завържете коланите около очите си!
Те се подчиниха. Мигновено.
Сайго беше на деветнайсет, висок и снажен, с изсечено красиво лице, носеше къса тъмна туника и панталони подобно на самураите в кръчмата, два меча, сламени сандали и никакви доспехи. Остана доволен, че селяните не виждат и са покорни, седна до вратата, надникна през цепнатините в книжния прозорец и зачака.
Ясно виждаше бариерата и помещенията на охраната. Слънцето още не бе залязло, така че бариерата беше все още отворена за късните пътници. Много дни той и хората му бяха търсили такова място, идеално за целта им. Задната врата водеше към лабиринт от алеи и пътеки, превъзходни за внезапно отстъпление. Този следобед, щом шогунът премина през бариерата, той внезапно нахлу тук.
Чуха се стъпки. Ръката му сграбчи меча, после се отпусна. Още един младеж влезе тихичко, последван от друг, дошъл от различна посока. Скоро пристигнаха още седмина. Отвън стоеше на пост, друг — на завоя на сокака, свързан с Токайдо, а единайсетият се криеше в селото — той щеше да отнесе радостната вест за успеха на Кацумата в Киото, която щеше да даде сигнал за нападение срещу Огама и Портите. Те бяха жилави младежи, облечени като него без ризници, бивши гоши — най-ниският ранг на самураите — сега ронини, всички горе-долу на една и съща възраст, между деветнайсет и двайсет и една. Само Сайго бе деветнайсетгодишен, а Тора — седемнайсет, негов заместник-командир от Сацума. Трепереха от течението през процепите на прозорците и от напрежение.
Сайго със знаци им нареди да проверят мечовете си, шурикените и другите смъртоносни оръжия — нямаше нужда от много приказки по време на цялата операция. Планът им бе изготвен от дни. Бяха се съгласили, че всички ще се ръководят мълчаливо. Погледна през прозореца. Слънцето докосваше хоризонта, небето бе ясно. Време е.
Той тържествено им се поклони, а те — на него.
Насочи вниманието си към селяните.
— Трима мъже ще стоят отвън — рече дрезгаво. — Ако някой шукне, преди да се върна, ще подпалят стопанството.
Старият мъж пак захленчи.
Сайго махна на своите. Те го последваха. Същото сториха часовите отвън. Никакво обръщане назад. Тези, които бяха будисти, бяха казали последната си молитва пред едно светилище, онези, които бяха шинтоисти, бяха запалили последна пръчка тамян, така че духът им да се слее с тънката струйка дим, който олицетворяваше преходността на живот. Всички бяха написали предсмъртните си стихотворения и ги бяха пришили към гърдите на своите туники. Гордо бяха вписали феодалните си владения, само имената им бяха фалшиви.
В алеята те се разделиха на двойки, всяка пое по свой собствен път. Скоро заеха позициите си, свити сред високите бурени и гъстата зеленина до стобора зад странноприемницата, така че да се виждат един друг. Сайго бе заел най-южния ъгъл. Стоборът беше три метра висок, от жилав бамбук, със заострени колове на върха. Сенките все се размиваха в настъпващия здрач.
Зачакаха. Сърцата им силно туптяха в гърдите, дланите им се потяха, при най-слабото шумолене можеше да дотича вражески патрул. Всички усещаха странен, силен вкус в устата си. И режещи болки в слабините. Някъде наблизо се обади щурче — призивно и любовно напомни на Сайго за неговото предсмъртно стихотворение:
Усети, че очите му се замъглиха като небето. Толкова е красиво да си тъй щастлив и все пак толкова тъжен.
Иззад стобора дочуваха гласове на прислужници, прислужнички, от време на време на някои самураи, подрънкване на метални съдове, защото кухнята беше наблизо. В далечината зазвуча шамисен23 и песен. Чакаха. Пот се стичаше по лицето на Сайго. Тогава чу приближаващо се, едва доловимо шумолене на кимоно и едно момиче прошепна:
— Синя дъга… Синя дъга. — После млъкна.
Отново се разнесоха звуците от кръчмата.
Сайго незабавно махна на Тора до себе си. Младежът мълчаливо затича към другите отделения, предаде думите и се върна. При сигнала на Сайго всяка двойка намери стълбите, които бе приготвила, замаскирала и скрила в дивия шубрак много предпазливо, и ги опряха на стобора. Той пак се вгледа в небето. Последният слънчев лъч угасна, при следващия сигнал те се изкатериха и прехвърлиха оградата като един, скочиха на земята — мека и тинеста, превиха се безшумно до поддържаните храсти, готови за мигновена фронтална атака.
23
Шамисен — японска триструнна китара. — Б.пр.