Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Знаех, че трябва да го направя.
— Тръбач! — изревах с цяло гърло. — Сигнал за атака!
Тръбите прокънтяха, отначало разкъсано, изненадано, след това — по-стегнато и силно, и Седемнадесети Ърейски пиконосци, точно както бяха учени, се понесоха в бавен тръс надолу по склона за бой.
Изненадани викове заехтяха зад гърба ми, може би отменящи заповедта ми, но ми беше все едно. Ако с нас тръгнеха други дивизиони, толкова по-добре. Но не можех да гледам как страната ни рухва на този непознат терен заради грешките на един вече мъртъв глупак.
Маран, детето ми, собственият ми живот — всичко това бе пометено.
Чух други тръби, погледнах през рамо и видях как други дивизиони, засрамени от действието ни, тръгват напред. След това тръгнаха всички, може би десет хиляди души, срещу пет пъти по-многобройният враг.
И тогава от небесата прогърмя тътен и по склона пред нас тръгна един мъж — към водата, към брода.
Беше прорицателят Тенедос. Полуснаряжен и без шлем.
Гласът му беше небесният гръм и небесният гръм беше гласът му. Не можех да различа думите му, когато заклинанието се затъркаля и затрещя от хълмовете наоколо.
Закапаха дъждовни капки и видях как облаците изведнъж се промениха, вече тъмни и застрашителни, докато кънтящите думи на заклинанието му започваха да действат.
Изведнъж, сякаш от небитието, се появиха стрелци, бойните стрели се извиха в дъга над Имру, заизсипваха се върху връхлитащите калийци и в този момент бурята се развихри — побесняла стихия, — тъй че никой не можеше да види на повече от няколко крачки пред себе си.
Дъждът стихна само за секунда, колкото да мога да видя калийците, разколебани в началото на брода на другия бряг, видели как Имру закипява в бесен порой, уплашени да не ги повлече, после бурята отново изсипа тежката си завеса пред очите ми.
Мъжете не могат и нямаше да се бият, след като не можеха да виждат, след като водачите им не можеха да видят нищо отвъд ушите на конете си, така че битката свърши.
Позволи ми се да преживея този ден и да не направя жертвата, която бях готов да поднеса на Айса и Нуманция.
Здравият разум се върна, спомних си за Маран и задъхано промълвих молитва на моя мъдър бог-маймуна Вачан и на личното ми божество Танис. Но бойното поле беше затрупано с над четирийсет и пет хиляди нуманцийски жертви.
Тенедос все още стоеше там, където го бях видял последния път, беше разперил ръце настрани. После се олюля и падна, и аз сритах Лукан в тръс през сивата дъждовна мъгла, отчаян от мисълта, че ясновидецът може да е тежко пострадал.
Скочих от седлото и затичах към него. Той лежеше по очи. Обърнах го и очите му се отвориха.
— Дамастес. Заклинанието прекърши ли ги?
— Да, сър. Оттеглят се.
— Добре. Добре. Отне… отне ми всичко, което имах. Ще трябва… да ми помогнеш… да се вдигна.
Вдигнах го, повлякох го към Лукан и му помогнах да се качи на седлото.
Поведох коня към шатрата на Тенедос. Чародеят залиташе в седлото, едва успяваше да се задържи. Карджан излезе от тъмната дъждовна пелена, подкара до него и го задържа да не падне.
Изведнъж осъзнах, че е късно следобед, че всъщност вече се здрачава. Денят беше отминал, без да забележа изтичащите часове.
Вече не съществуваше нищо освен сипещия се порой, виковете и стоновете на издъхващите мъже и коне и горчивия вкус на пълния разгром.
24.
Раждането на армия
Щом стигнахме до шатрата на Тенедос, хлипащата Расена ни помогна да го вкараме вътре. Той й каза да извади някакво шишенце от един сандък, потръпна и изгълта съдържанието му.
Видях как сместа нанесе удара си. Видях как сивотата се отцеди от лицето му. Видях как се изправи и силата нахлу в тялото му.
— Ще си платя, че взех това — каза той. — Нищо не остава неплатено, а тези билки събуждат най-съкровената ми енергия, не ми оставят резерви. Но друг избор няма. Дамастес, събери колкото може повече от дивизиона си. Трябват ми за вестоносци. Да отидат до всички домини и по-високи чинове, ако намерят, до всеки командир на част, независимо от ранга, и да им заповядат да се явят в командната шатра колкото може по-скоро.
— При този дъжд ще отнеме доста време, сър.
— Заклинанието ще прекъсне след час. А лунният сърп ще насочва конниците ти.
— Може ли да им предам каква е целта на заседанието?
— Да. Предай им, че генерал-чародей Лайш Тенедос е поел командването на армията и ще издаде съответните заповеди. Неявяването ще бъде третирано като неизпълнение на пряка заповед.