Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Седмица след като тръгнахме от Цикогнара, докато една вечер вдигахме лагера, се натъкнах на Тенедос и го попитах как вървят нещата според него. Той първо се огледа да се увери, че никой няма да ни подслуша, и каза:
— Изобщо не вървят, сам го знаеш. Никой, дори генерал Търбъри, не си дава сметка, че Жаркото време няма да продължи безкрайно, а трябва да минем границата в Кальо и да се оправим с Чардън Шир, преди да започнат мусоните. Но ето, че се шляем като последни пройдохи, спрем се тук цветенце да си откъснем, там — пътечката да огледаме… Дамастес, има ли някой в твоята армия, който знае как се воюва?
— Моята ли армия, сър?
— Извинявам се. Не исках да се получи двусмислица. Току-що излязох от заседание с генерала и изглежда, двамата си говорим на различни езици — въздъхна тежко. — Дано само нещата да тръгнат добре, когато се наложи. А. Между другото, можеш да ме поздравиш. Търбъри ми даде генералски чин.
Примигнах.
— Ами, най-сърдечни поздравления, сър. Но… не го ли отхвърлихте преди?
— Това беше преди — отвърна Тенедос. — И беше, защото предпочитах да остана настрана от армията. Но сега не бива. Има си време за гледане и време за скачане и плуване с течението.
Не съм сигурен, че го разбрах, но го поздравих още веднъж, отдадох чест и се върнах при пиконосците.
Казах на Мерша — капитан Петри — за разговора ни. Той издаде звуци, за които вече бях разбрал, че трябва да минават за смях.
— Ясновидецът генерал е напълно прав, според мен. Но не е чак толкова невинен.
— Защо?
— А, не си ли чул? Взел е дамата си.
И така се оказа — на другия ден го видях да язди с Расена. Махнах им с ръка и те ми отвърнаха. Почти съжалих, че не бях взел Маран, но щеше да е скандално. Пък и армия в поход не е най-доброто място за изнежени хора, несвикнали с несгодите, макар че начинът, по който се придвижвахме, приличаше по-скоро на пикник на богати пътешественици, отколкото на поход на сурово войнство.
И тогава дойде вестта, че Чардън Шир е прехвърлил границата и е навлязъл в Дара! Войната беше започнала.
Съгледвачи и магия откриха, че армията му ни очаква на подготвени позиции покрай река Имру, недалече от малкия дарански град Ентото.
Четири дни по-късно ги видяхме.
Бяхме близо до изворите на Имру, тъй че реката не беше особено широка — не повече от трийсет крачки. Течеше на юг-югоизток, за да се влее в Латейн. Движехме се през хълмист, сравнително открит терен, осеян с малки горички — открит терен, идеален за бойни действия.
Армията на Чардън Шир беше заела великолепна позиция, теснина между няколко хълма, през която трябваше да преминем, за да стигнем границата между Кальо и Дара. Пътят, по който вървяхме, стигаше до един брод, а от другата му страна беше разположена главната сила на Чардън Шир. Отвъд реката на запад се извисяваше гъсто обрасла с гори планина, височините Ассаб. По-нататък от брода бяха резервите му, а отвъд тях, на изток, реката се раздвояваше и минаваше през блато.
Заехме бойни позиции и зачакахме да видим какво ще стане. Силите на Чардън Шир преценихме на около петдесет хиляди души, изненадващо близо до точния брой, както се разбра след войната. Поради численото ни превъзходство не предприеха атака, а ни зачакаха.
Изненадах се, че не бяха подготвили до реката съоръжения, освен плитки окопи, след като бяха решили да стоят в отбрана.
Усещах как се усилва пламъкът. Това сражение определено щеше да се реши от кавалерията и щях да съм в първите редици.
В този момент пристигна пощата.
Скъпи, скъпи, скъпи мой,
НАИСТИНА съм бременна. Една ясновидка днес ми го каза. Попитах я какво още може да види за детето, например пола или бъдещето му, но ми отговори, че нищо повече не й идвало.
Но това поне е сигурно, любов моя.
Това надминава и най-щастливите ми мечти. Казах, че желая момче, но и да е момиче, пак ще е прекрасно. Важното е само, че той или тя са твои, наши.
Чудя се в кой момент любовта ни толкова е възрадвала Айрису, че е позволил бъдещото ни дете да напусне Колелото? Дали когато се чукахме на терасата и ти успя да счупиш онази стъклена маса? Или когато…