Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
След като това свърши, тримата се натикаха в каляската си и я подкараха от града, все едно че ги гонят демони, без да спират, към „безопасния“ си дворец в Никиас.
Сега щеше да започне същинската работа.
Цяла Нуманция откликна на потреса и позора от поражението. Продоволствие, пари, оръжия и новобранци заприиждаха от цялата страна — пеш, на коне и с кораби.
На събирачите на набор се налагаше да връщат мъже и дори жени, повечето пъти разплакани.
Нуманция беше усетила хаоса на метежите и се боеше, че чудовището на гражданската война ще е още по-ужасно.
Чардън Шир трябваше да бъде спрян.
Тенедос свика събрание на всички старши офицери.
— Ще бъда много кратък, господа. Възнамерявам да въведа промени в армията, промени, които ще я превърнат в съвременна, усъвършенствана бойна сила. Повече реки Имру няма да има, не и докато аз съм пълководецът ви. Подчинявайте ми се и ще спечелите слава и богатства. Които не се подчиняват и се колебаят, ще ги прекърша като пръчки.
Погледът му обходи помещението и мъжете сведоха очи или ги извърнаха настрани.
Един от мъжете размаха ентусиазирано бастуна си. Беше генерал Ерни — седеше много неудобно с гипсирания си крак.
— Сър, позволете ми първи да заявя, че с радост ще тръгна под вашата команда. Проклет да съм, ако се чувствах добре, докато следвах онзи гарнизонен плъх Търбъри. Вие водете, сър, аз съм след вас. Ако този проклет крак не ми позволи да яхна коня, ще се возя в някоя кола като дойка! — неколцина се разсмяха — мнението за Ерни беше високо и той със сигурност щеше да задържи командването на Лявото крило.
Очите на Тенедос продължиха да обхождат стаята. Един от мъжете не само посрещна погледа му, без да се поколебае, но застана прав, в предизвикателна поза. Беше онзи дуелист и кавгаджия, домин Мирус льо Балафре, командирът на Варанската гвардия.
— Не искам да ви оскърбя — заяви той с много оскърбителен тон и направи пауза, преди да добави задължителното „сър“. — Но аз следвам онези, които могат да ме водят. Макар да се справихте добре след Имру, вие все пак сте магьосник, политик, както чух, човек, който държи речи. Е, майната им на посраните речи и на онези, които ги държат! Винаги ние излизаме шибаните копелета, които трябва да чистят след това. Защо трябва да ви следвам, ясновидецо? Пет пари не давам, ако ми скъсате офицерските знаци и ми смъкнете пояса. Ще продължа да служа като войник за някой друг, както съм го правил и преди.
— Не, няма да продължите — каза спокойно Тенедос. — Защото сте нуманциец.
— Какво означава това?
— Означава, че дните, в които един свободен войник можеше да си намери войска, в която да се бие, без значение под кои знамена е служил, свършиха. Оставате с мен или заставате срещу мен. Друго няма.
Погледът му дълго се задържа на Льо Балафре — изгарящ, суров и властен, като оня, с който ме беше удостоил при първата ни среща в прохода Сулем.
Доминът се прекърши и извърна очи.
— Аз… Оставам, сър. И ще служа добре.
— Никога не съм се съмнявал в това, приятелю. Нито за миг. Твърде храбър сте, за да го допусна.
След тези прости думи всякакво ръмжене между командирите вече стана невъзможно.
Не че нямаше ръмжене, и то много по-гръмко, отколкото бях слушал дотогава. Макар да надвишаваше даденото от боговете войнишко право бойците да се оплакват, то си имаше донякъде основания.
Мъже, служили години наред в една част, изведнъж биваха прехвърляни в ново, непознато подразделение. Хора с опит, които трябваше да осигурят гръбнака на дивизионите, разбити или заличени в сражението, отиваха в съвсем нови части, които се съставяха и попълваха ежедневно. Някои от оплакванията бяха приглушени, тъй като тези прехвърляния бяха съпътствани от повишения, при това повишения не с един чин, а с по два или три.
Единствените непострадали подразделения бяха тринадесетте елитни части, повикани в Никиас, сред които и Пиконосците. Тенедос смяташе да ни използва като острие на копие и като опора, докато останалата част от войската не се обучи. След това, казваше, можело да бъдем възнаградени за саможертвата си и щели да ни повишат и да ни възложат командването на нови части.
— Това е в сила за всеки, редник, пиконосец или офицер. С нелепото изтъкване на класа, което пречи на добрия да стигне до най-високия ранг, се свърши. Нека онези, които си въобразяват, че говорът или произходът, или богатството имат значение, да си намерят друга арена, на която да се перчат.