Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Последният жив [Last Man Standing - bg]
Последният жив [Last Man Standing - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последният жив [Last Man Standing - bg]

Электронная книга - «Последният жив [Last Man Standing - bg]». Краткое содержание книги:

Уеб Лондон, закален в битки ветеран от елитния Отряд за борба с тероризма, не може да си обясни поради какъв каприз на съдбата е останал жив след провалена акция срещу наркотрафиканти, в която загива целият му екип. Разкъсван от чувство за вина, той се опитва да събере парчетата от разбития си живот с помощта на д-р Клеър Даниълс, която го връща в миналото му, за да разкрие зловеща тайна. В търсене на истината той трябва да премине през вашингтонското гето, кабинетите на ФБР и богатите ферми на Вирджиния, за да разплете една зловеща мрежа от предателство, коварство и алчност.
Експлозивен психологически трилър, невероятно напрежение, смайваща развръзка.
Дейвид Балдачи във върхова форма!
1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 243
Перейти на страницу:

В този момент Романо приближи и сложи ръка на рамото му, после погледна другарите си и каза само:

— На Уеб Лондон бих поверил живота си винаги и навсякъде.

В мъжкарското общество на ОБТ думата на човек като Романо, който вдъхваше страх дори у някои от собствените си колеги, беше напълно достатъчна. След като всички бяха облечени и екипирани, Причард събра бойците в малката заседателна зала. Той се изправи пред тях и ги огледа един по един, докато те стояха, вперили погледи в шефа. На Уеб му се стори, че очите на командира се задържаха най-дълго върху него.

— Няма нужда да ви обяснявам — заговори накрая Причард, — че предстоящата операция е решаваща. Всички наши операции са решаващи. Убеден съм, че всеки един от вас ще изпълни своята задача по най-добрия възможен начин, като същевременно не забравя да се държи с нужната отговорност и професионализъм.

Думите му излизаха нервни и накъсани, човекът изглеждаше напрегнат, а иначе му се носеше славата, че след всичко, което бе видял през дългата си кариера, Джак Причард изобщо няма нерви.

Уеб и Романо се спогледаха. Подобен увод преди акция беше донякъде необичаен. В края на краищата те не бяха някакви гимназисти, дето се готвят за мач с отбора на съседното училище.

Наперената стойка на Причард не издържа дълго.

— Е, добре. Стига официалности и уставни дивотии. Тази нощ ще ударим заподозрените в покушението срещу екип „Чарли“. Всички знаете това. Надяваме се да ги изненадаме. Бързо, безшумно, без изстрели. — Погледът му още веднъж обходи редиците. — Знаете правилата на водене на бой. Ние и преди сме се изправяли срещу „Свободното общество“. В училището на Ричмънд. Там беше и екип „Чарли“ и има основания да се смята, че случилото се в оня вътрешен двор е акт на отмъщение от страна на „Свободните“.

Причард помълча няколко мига и продължи:

— Не ни е известно да държат заложници. Логистически ситуацията е малко сложна, но сме се справяли и с по-трудни случаи. Кацаме, джиповете ни чакат и пристъпваме към изпълнение. — Докато говореше, Причард бе започнал да крачи напред-назад, но рязко се спря. — Ако се наложи, оставяте ги да стрелят първи. Ако отвърнат на огъня, няма аз да ви казвам какво да правите. Но бъдете умни. Само това ни липсва сега, утре вестниците да пропищят, че сме утрепали хора, които не е трябвало да бъдат убивани. Така че, ако тия типове наистина са виновни за гибелта на екип „Чарли“, нашата задача е да ги изловим и предадем на правосъдието. Не стреляйте, повтарям, не стреляйте по тях само защото помните какво сториха с шестима от вашите другари. Вие не сте като тях. Заслужавате повече. И знаете, че ще го постигнете. — Той още веднъж се взря в мъжете един по един и отново на Уеб му се стори, че погледът му се задържа най-дълго на него.

Накрая Причард каза:

— Хайде, на работа.

Докато командосите се изнизваха навън в колона по един, Уеб се изравни с Причард и го заговори.

— Джак, разбирам какви са ти съображенията, но ако си толкова загрижен, че можем да оплескаме нещо, защо изобщо ни възлагате тази операция? След като няма заложници, защо просто не изпратят специалните части на ФБР? Защо ние?

— Ние също сме част от ФБР, Уеб, макар невинаги да ни личи.

— Искаш да кажеш, че нареждането тъкмо ние да свършим тая работа е дошло от централата?

— Такава е процедурата и ти го знаеш не по-зле от мен.

— А ти не се ли опита да откажеш предвид на обстоятелствата?

— Всъщност опитах се, понеже лично аз мисля, че не е наша работа. И не е редно толкова скоро след случилото се с колегите.

— Но те не те послушаха?

— Както ти казах, ние сме част от ФБР и правим каквото ни наредят. Ти сам пожела да участваш, какво се дърпаш сега?

— Хайде, ще се видим на дансинга.

1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 243
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)