Последният жив [Last Man Standing - bg]

Две коли зад мустанга, Франсис Уестбрук шофираше сам своя линкълн навигейтър. Откакто бе останал без стока, голяма част от хората му вече го бяха напуснали. В тоя бизнес няма време за излишни сантименталности, а и ябълките в градината на съседа винаги изглеждат по-зрели; освен това глупавите и онези с по-бавни реакции не живеят прекалено дълго на тази грешна земя. Същевременно на мястото на всеки убит наркопласьор веднага се появяват по десет нови кандидати за слава и това си е нормално, защото в света, обитаван от Франсис Уестбрук, възможностите за кариера и личностно израстване не са чак толкова разнообразни.

Уестбрук поклати мрачно глава. Бе изправен пред сериозна дилема. Пийбълс бе изчезнал сякаш вдън земя, дори от уж предания доскоро Мейси в последно време нямаше и следа. На останалите в екипа си той избягваше да се доверява прекалено, затова днес бе поел сам изпълнението на тази мисия. От известно време наблюдаваше къщата на Джеръм с надеждата, че Кевин може да се появи отнякъде. Вместо това съдбата му бе изпратила неочакван подарък в лицето на оня Уеб и докторката, за която бе успял да научи. Големия X насочваше колата само с върховете на пръстите на лявата си ръка, докато с дясната стискаше дръжката на пистолета, положен на предната седалка до него. Той бе видял Уеб и жената да влизат в къщата и да излизат заедно с Джеръм. Жената носеше в ръка блокчетата за рисуване на Кевин; Франсис се запита защо. Дали тези блокчета нямаха отношение към изчезването му? Той бе претърсил целия град надлъж и шир, за да намери сина си; бе заплашвал, трошил кости, раздавал подкупи за хиляди долари и накрая — нищо. Едно поне беше сигурно: Кевин не беше задържан от федералните; явно те не си играеха игрички с него, за да накарат сина да свидетелства срещу бащата. Франсис бе внимавал извънредно много Кевин да не разбере за истинските му занимания, поне не в такива подробности, които биха могли да бъдат представени в съда. Ако все пак се стигнеше дотам, Големия X просто щеше да прехапе устни и да се предаде. Но преди всичко той се чувстваше задължен да направи за Кевин онова, което според него беше най-добро за момчето. В много отношения Франсис Уестбрук бе водил пълноценен, задоволен живот, поне за човек в неговото положение. Но животът на Кевин сега започваше. Този Лондон не беше глупак и знаеше какво прави. Франсис реши да го проследи и да види докъде ще стигне. Разбира се, надяваше се, че Уеб ще го заведе при Кевин.