Последният жив [Last Man Standing - bg]

Те подминаха спалните помещения и приклекнаха в полукръг около „критичната точка“ — задната врата на главната сграда. Романо предпазливо докосна вратата с ръка, после хвана бравата и я разклати. Въпреки маската на лицето му Уеб го видя как направи гримаса. Вратата беше заключена. Романо повика разбивача и човекът веднага дотича с готов пластичен експлозив, моделира го по очертанията на касата, свърза електрическия шнур и постави детонатора, докато останалите го прикриваха, готови за стрелба.

В този момент Романо докладва на Тактико-оперативния контрол обстановка „зелено“ и Уеб чу потвърждението на командващия операцията. След трийсет секунди в слушалките се чу същият диалог между екип „Залив“ и ТОК, което показваше, че колегите им успешно са се справили с баскетболиста отпред и са готови да пристъпят към атаката. От ТОК отговориха засега да изчакат и тази реплика прониза Уеб като нажежена игла. Същото казахте тогава и на „Чарли“, нали така? — помисли си той.

Междувременно част от снайперистите се присъединиха към екип „Залив“, докато Кен Маккарти, който се бе смъкнал от своята наблюдателна позиция, заедно с още двама от „Уиски“, дойдоха при Уеб и „Хотел“. Когато Кен и Уеб се срещнаха лице в лице, Уеб не можеше да види изражението му, но беше сигурен, че е изненадан. Всички свалиха очилата си за нощно виждане, за да не ги заслепява блясъкът от изстрелите и взривовете. Оттук нататък всеки от тях щеше да разчита само на сетивата си; Уеб нямаше нищо против.

Започна броенето. С всяко поредно число пулсът на Уеб сякаш все повече се забавяше. На две всички обърнаха глави встрани, за да не ги заслепи блясъкът от взрива. В същия момент палците им се отделиха от предпазителите, а показалците се плъзнаха върху спусъка на оръжията. Давайте, момчета! — подкани ги мислено Уеб.

Зарядът се взриви, вратата влетя навътре, последвана от Уеб и цялата му команда.

— Внимание, граната! — извика Романо, изтръгна една от зашеметяващите гранати от пояса си, дръпна халката и метна металната топка навътре в коридора. Миг по-късно оглушителен сто и осемдесет децибелов грохот разцепи сградата, придружен от блясъка на хиляда фотографски светкавици.

Уеб се държеше плътно от дясната страна на Романо, като се оглеждаше за опасности от всякакъв вид; погледът му опипваше първо най-отдалечените ъгли на помещението. Бяха попаднали в малка стаичка, от която вляво водеше тесен коридор. По разузнавателните данни, потвърдени от термодетекторите, „Свободните“ се бяха събрали в заседателната зала в задната част на къщата. Помещението беше доста обширно, около дванайсет на дванайсет метра; нямаше опасност някой да се укрие по разни ниши и чупки. От друга страна, подобно голямо помещение беше по-трудно за овладяване от малка стая, а вътре сигурно имаше мебели и друго обзавеждане, зад което можеха да се скрият терористите. Командосите оставиха един от своите да охранява стаята, в която току-що бяха влезли, и продължиха нататък. Правилата на водене на боя повеляваха веднъж завзетата територия да не се отстъпва и всеки сам да си пази гърба.