Червено и черно
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червено и черно». Краткое содержание книги:
„Какво правя, велики боже! — каза си Жулиен, опомнил се отведнъж. — Аз се погубвам.“
Изведнъж го овладя тревога, стори му се, че вижда в очите на госпожица дьо Ла Мол по-малко обич от преди. Това бе самоизмама; но лицето на Жулиен се промени внезапно, покри се с мъртвешка бледност. Очите му в миг помръкнаха и надменният, нелишен от злоба израз смени израза на пламенна и всеотдална любов.
— Какво ви е, друже мой? — каза му Матилд гальовно и неспокойно.
— Аз лъжа — отвърна Жулиен ядовито — и лъжа вас. Натяквам си за това и вижда Бог, аз ви уважавам достатъчно, за да ме ви лъжа. Вие ме обичате, вие ми сте предана и не е нужно да измислям разни фрази, за да ви се понравя.
— Велики боже, мигар фрази е било всичко, което ми говорите с такова очарование от две минути насам?
— И аз страшно се осъждам за това, скъпа ми приятелко. Аз ги съчиних някога за една жена, която ме обичаше и ме отегчаваше… Това е недостатък на моя характер, аз сам се виня пред вас, простете ми.
Горчиви сълзи течаха по бузите на Матилд.
— Засегне ли ме някоя подробност, аз неволно се унасям в блянове — продължаваше Жулиен — и моята отвратителна памет, която сега проклинам, ме увлича нанякъде и аз й се поддавам.
— Да не съм сторила, без да ща, нещо, което не ви харесва? — запита Матилд с трогателно простодушие.
— Един ден, спомням си, разхождайки се край тези орлови нокти, вие откъснахте едно цвете, господин дьо Люз го взе от вас и вие му го оставихте. Аз бях на две крачки от вас.
— Господин дьо Люз? Не може да бъде — възрази Матилд с присъщото й високомерие, — аз не постъпвам така.
— Уверявам ви — настойчиво отвърна Жулиен.
— Тогава е вярно, мили мой — каза Матилд, навела тъжно очи.
Тя положително знаеше, че от много месеци не беше позволявала на господин дьо Люз подобно нещо.
Жулиен я погледна с неизразима нежност. „Не — каза си той, — тя ме обича не по-малко от преди.“
Вечерта тя го укори на смях за увлечението му към госпожа дьо Фервак:
— Еснаф да се влюби в една новоизлюпена аристократка! Това са единственият вид сърца, които моят Жулиен не може да подлуди. Тя направи от вас истински денди — говореше тя, като си играеше с кичурите от косите му.
През времето, в което мислеше, че Матилд го презира, Жулиен беше станал един от най-изисканите парижки франтове. Но той имаше пред хората от този род едно предимство: веднъж докарал се, не мислеше вече за тоалета си.
Едно нещо дразнеше Матилд: Жулиен продължаваше да преписва руските писма и да ги изпраща на маршалката.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ТИГЪР
Уви, защо това, а не друго?