Последната империя

Щом принудителят се отдалечи, Елънд се наведе към нея.

— Искам да напуснеш града. Хората знаят, че ти обръщам внимание. Надявам се, ще си помислят, че го правя, за да ядосвам баща си, но въпреки това могат да се опитат да те използват. Големите къщи не биха се поколебали да смажат вашата фамилия само за да се доберат до мен и баща ми. Налага се да отпътуваш.

— Аз… ще помисля върху това.

— Няма много време за мислене — предупреди я Елънд. — Искам да си тръгнеш, преди да са те въвлекли в онова, което ще стане в града.

„Вече съм въвлечена повече, отколкото предполагаш“.

— Казах, че ще помисля — повтори тя. — Елънд, струва ми се, че би трябвало да се безпокоиш повече за себе си. Мисля, че лейди Шан Елариел ти готви удар.

— Шан? — Той я погледна учудено. — Тя е безобидна.

— Не мисля така, Елънд. Трябва да си внимателен.

Той се засмя.

— Погледни ни само… всеки от нас се опитва да убеди другия колко е опасна обстановката и всеки вироглаво се отказва да чуе събеседника си.

Вин спря и се усмихна.

Елънд въздъхна.

— Няма да ме послушаш, нали? Има ли изобщо начин да те накарам да заминеш?

— Не точно сега — отвърна тя тихо. — Виж, Елънд, не може ли поне да се насладим на това, че сме заедно? Ако нещата продължат в същата посока, няма да имаме много възможности да се виждаме.

Той кимна. Вин виждаше, че е разтревожен, но я поведе отново по коридора. Известно време крачеха мълчаливо. После нещо привлече вниманието на Вин. Тя извади ръката си изпод лакътя му, пусна я надолу и улови неговата.

Той я погледна и се намръщи объркано. Тя почука пръстена му и каза изненадано:

— Метален е.

— Чисто злато — потвърди Елънд.

— Не се ли страхуваш, че…

— Аломантите? — Елънд сви рамене. — Не зная… сега не ми е до тях. На плантациите не носите ли метални предмети?

Вин поклати глава и посочи една шнола в косата си.

— Изрисувано дърво.

Елънд кимна.

— Мъдро решение. Но тук, в Лутадел, малко неща са продиктувани от мъдрост. Лорд Владетеля носи метални пръстени — и благородниците го имитират. Някои философи смятат, че това е част от неговия план. Лорд Владетеля носи метални предмети, защото знае, че благородниците ще последват примера му и така инквизиторите ще имат власт над тях.

— А ти съгласен ли си? — попита тя. — С философите?

Елънд поклати глава.

— Не. Лорд Владетеля… той е толкова арогантен. Чел съм за древни воини, които се хвърляли в битка без броня, за да покажат колко са храбри и силни. Нещо подобно прави и той. Носи метал, за да се хвали със силата си, да покаже, че не се страхува — че няма от какво да се страхува, — че никой не може да му стори нищо.

„Брей — учуди се тя. — Нарича лорд Владетеля арогантен. Дали да не го подтикна да признае още нещо…“

Елънд спря и погледна часовника.

— Валет, боя се, че нямам повече време тази вечер.