Лицето [bg]

Тротър извика Корки от развалините на замъка.

— Готови сме да тръгнем след по-малко от пет минути.

Двамата помощници правеха последна проверка на системите и оборудването на кораба.

Те бяха наемни бандити, пласираха екстази заедно с Тротър. След като закараше Корки в Палацо Роспо и се върнеше в замъка с дирижабъла, където тези двамата щяха да го вържат с въжетата за камиона, Тротър щеше да ги убие.

— Не чух да се зареждат батериите.

— Заредихме ги, преди да дойдем тук.

— Щом се вдигнем във въздуха, не можем повече да използваме двигателя дори и за минута.

— Знам, знам. Колко пъти вече ми го повтаряш? Не ни трябва двигател за такъв кратък полет, при положение че няма вятър.

Пропелерите на дирижабъла, закачени на задната част на гондолата, обикновено се задвижваха от двигателя на косачка. Звукът от въртящите се перки беше слаб, но шумът от мотора правеше невъзможно пътуването да остане в тайна.

— Ако няма насрещен вятър, мога да изкарам на батерии два часа, ако не и повече. Но не ми харесва този дъжд.

— Вече съвсем намаля.

— Мълнии — рече Тротър. — При мисълта за мълнии ме присвива стомахът и би трябвало и с тебе да е така.

— Балонът е пълен с хелий, нали? — Корки посочи към трите празни газови бутилки, всяка с размерите на болничен контейнер за кислород. — В Хинденбург са използвали водород. Мислех, че хелият не експлодира.

— Не ме е страх от експлозия. Страх ме е да не ме удари мълния! Дори да не разкъса корпуса и да не го запали, тя може да ни опече в гондолата.

— Бурята е към края си. Няма мълнии — отбеляза Корки.