Лицето [bg]

Глава 83

Завързан с тънки трептящи въжета за здравите клони на две големи дървета и закрепен за камиона, дирижабълът напомняше на мятаща се риба, изтеглена на сухо в плитчините, но жадуваща да се гмурне отново в дълбините на небето.

Сив на цвят и подобен на кит, десетина метра на дължина и три-четири метра в диаметър, въздушният кораб беше дребна риба в сравнение с гигантите на „Гудиър“. Ала на Корки му се виждаше огромен.

Морското чудовище изглеждаше внушително осветено отдолу от два малки прожектора. По закръглените му хълбоци се стичаха сребристи дъждовни капки. Навярно гледката бе тъй потресаваща не заради сравнително скромните му размери, а защото тук, в Бел Еър, през първото десетилетие на двайсет и първи век, един цепелин изглеждаше на грешно място и в грешно време.

Освен че бе загрижен за оцеляването си, поклонник на теориите за конспирация и психар, Джак Тротър бе също и любител на въздухоплавателните балони. Той постигаше състояние на душевен покой единствено във въздуха, носен от вятъра. Докато се рееше из небесата, агентите на злото не можеха да го хванат и да го хвърлят в някой влажен зандан, където единствената светлина са червените очи на плъховете.

Той притежаваше традиционния модел — корпус на пъстри райета, система за надуване, двигател на пропан-бутан, гондола за пилота и пътниците, — който понякога подкарваше сам, единственият полетял в нежна пролетна утрин или в златна лятна вечер. Той също участваше във въздухоплавателни състезания, в които двайсет, трийсет или повече ярко оцветени балона политаха едновременно и се понасяха като ято из небето.

Пълнен с горещ въздух балон е оставен почти изцяло на милостта на вятъра. Пилотът не може нито да планира определена точка на приземяване, нито да предскаже времето за пристигане с някаква точност.

За нападението на Палацо Роспо бе нужен високо маневрен балон, който да може да преодолява поне лек вятър. Също така бе важно той да може да се издигне без свирепия рев на пропановия двигател, който неизменно разлайва кучетата в радиус от половин километър. Освен това той трябваше да може да се спусне плавно, както гълъбица се спуска от облака към беседката, макар и по-бавно, а също и да пърха тихо като колибри.

Тротър се наслаждаваше на удивлението и вълнението, предизвиквано сред другите въздухоплаватели от неговия изработен по поръчка летателен апарат, когато оставеше балона с горещ въздух вкъщи и вземеше дирижабъла вместо него. Макар че не бе разговорлив по природа и не го биваше в отношенията с хората, Тротър можеше да очаква да бъде центърът на вниманието с миниатюрния си въздушен кораб.

Корки подозираше, че в постоянно трескавото си състояние Тротър гледаше на дирижабъла и като на последно средство за бягство, в случай че дошла с преврат диктатура се опиташе по някаква причина да блокира пътищата за излизане и влизане в големите градове като Лос Анджелис и околностите им. Той вероятно си представяше как осуетява плановете на тоталитарния режим през нощта, когато лунният сърп предоставя достатъчно светлина за управление на кораба, но не и да го видят лесно, и се носи високо над блокираните пътища и концентрационните лагери на север към земеделските райони и подножието на планината Сиера, където можеше да кацне и да продължи пеша към едно от добре оборудваните си скривалища.