Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Разбирам. Знаеш, че можеш да разчиташ на мен, Григорий. Мога да се справя с всичко. Но се безпокоя за теб — каза Меткин.
Двамата работеха от няколко години заедно и той много уважаваше Суслов, въпреки че не знаеше откъде идват заповедите му. Понякога се изкушаваше да проучи това за себе си. „Много се увличаш — каза си той. — Следващата година се пенсионираш и може би ще имаш нужда от влиятелни приятели и единственият начин да получиш помощ от тях е да знаеш и кътните им зъби. Но със или без Суслов ти си заслужил и презаслужил пенсията си и можеш спокойно и достойно да се оттеглиш у дома си в Крим.“ Сърцето на Меткин заби по-бързо при мисълта за красотите и мекия климат на Черно море, за спокойния живот с жена си и как понякога ще вижда сина си, който, издигнал се в йерархията на КГБ, ще работи във Вашингтон, далеч от външна и вътрешна угроза.
„Господи, пази сина ми от предателство и грешки — замоли се горещо той. Доповръща му се при мисълта, че шефовете му могат да узнаят, че е вярващ, защото родителите му, обикновени селяни го бяха възпитали в любов към Бога. Ако узнаеха нямаше да има Крим след пенсионирането.“
— Ворански! — каза той, внимавайки да не издаде омразата си към него. — Та той беше отличен разузнавач! Къде ли е сгрешил?
— Предаден е, това е проблемът — мрачно обясни Суслов. — Ще открием убийците му и те ще си платят. Ако следващият нож е за мен… — Едрият мъж присви рамене, напълни чашите с водка и се усмихна… — И какво от това? Нали всичко е в името на каузата, на партията и майка Русия.
Отново чукнаха чаши и пиха до дъно.
— Кога слизаш на брега?
Суслов усети приятно разливащата се по тялото му топлина, опасностите сега изглеждаха по-малко реални. Той посочи люка.
— Веднага щом акостира на безопасно място — ехидно се засмя. — Бива си го обаче този хубавец, а?
— Ние нямаме нищо, което би могло да се сравни с него, нали капитане? Нито с военните му самолети. Абсолютно нищо.
Суслов се усмихна и пак напълни чаши.
— Не, другарю. Но ако врагът няма истински боен дух, тогава и сто такива самолетоносачи няма да му помогнат.
— Да, но ако сега американците решат да ни изтрият от лицето на земята.
— Съгласен съм, сега биха могли, но няма да го направят, не им стига кураж за това. — Суслов отново отпи. А много скоро ние ще можем да им забием носовете в задниците! — Той въздъхна замечтано. — Ей, хубаво ще е, когато дойде това време.
— Ще е ужасно.
— Не, кратка, почти безкръвна война с Америка и тогава останалият свят ще е в ръцете ни.
— Безкръвна? Какво ще кажеш за атомните им бомби? За водородните?
— Никога няма да използват ракети срещу нас, дори сега се страхуват. Сигурни са, че ние бихме използвали нашите срещу тях.
— Бихме ли?
— Не зная. Някои командири, да. За себе си не зная. Сигурно ще ги използваме в отговор. Но първи? Не зная. Мисля, само заплахата винаги ще им е достатъчна. Няма да е нужно да има истинска война. — Той запали ъгълчето на разкодираната каблограма и я пусна в пепелника. — Още едно отлагане за двадесет години — какъв руски гений е измислил това — ще имаме по-голям и по-модерен флот от тях, въздушни сили също по-големи и по-модерни. В момента имаме повече танкове и повече войници, но без кораби и самолети ни се налага да чакаме. Двадесет години не са много за Русия — да владее света.
— А Китай? Какво с Китай?
Суслов глътна останалата водка и отново напълни чашите. Шишето се изпразни и той го хвърли върху леглото си. Видя, че каблограмата се е нагърчила и изгоряла в пепелника.
— Може би Китай е мястото, където можем да използваме атомните си бомби. Оттам нищо не ни трябва. Нищо. Това ще ни реши проблема с тях веднъж завинаги. Какъв беше броят на боеспособното население в Китай при последните изчисления?
— 116 милиона между осемдесет и двадесет и пет годишна възраст.