Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Ще ти се обадя, ако имаме нужда от помощ.
— Може ли сега да ни дадеш нашето копие на рапортите на А. М. Г.? После ще се разкараме от главата ти.
Крос го погледна и се размърда притеснено на стола си, независимо, че очакваше въпроса.
— Трябва ми разрешение от началниците.
Роузмънт се изненада.
— Нашият шеф в Англия е бил при твоя Велик Бял Баща и той си е дал благословията. Трябваше да си получил заповед още преди час.
— О?
— Разбира се. По дяволите, не бихме могли да знаем, че А. М. Г. е получавал пари от тай-пан, а още по-малко, че му е изпращал шпионска информация! Засипват ни със спешни телекси по този въпрос. Откакто Ед има първото копие на завещанието и признанията на А. М. Г. Вашингтон непрекъснато ни притиска да се доберем до останалите негови рапорти. Сега се опитваме да проследим обаждането до Швейцария, но…
— Какво, какво каза?
— Обаждането на Киърнън. Второто негово обаждане.
— Не те разбирам.
Роузмънт му обясни. Крос се намръщи.
— Моите хора не са ми казвали за това. Нито Дънрос. Защо му е нужно на Дънрос да ме лъже или премълчава? — Крос им предаде разговора си с Йан. — Той няма причина да крие, нали?
— Не. Тай-панът според теб наред ли е?
Крос се засмя.
— Ако питаш дали е сто процента британски роялист, чиято вярност е към неговата „Ноубъл хаус“, собствените принципи и Кралицата — не непременно в същия ред — отговорът е — твърдо да.
— Е, добре, дай ни сега копията и да си вървим.
— Когато получа потвърждение отгоре.
— Провери при дешифровчиците — трябва да е написано: „Приоритет 1–4а“. Там е наредено да ни предадете копия от рапортите на А. М. Г.
„Приоритет 1–4а“ се получава много рядко и се изискваше моментално реагиране.
Крос се поколеба, мъчейки се да се измъкне от клонката, в която попадна. Дори не смееше да им каже, че папките на А. М. Г. не са още в него. Вдигна слушалката и набра.
— Крос е на телефона. — Има ли нещо за мен от „Източника“? Става въпрос за „Приоритет 1–4а“?
— Не, сър. Нищо, освен това, което ви пратихме преди час — това, за което се разписахте — отговори жената от СИ.
— Благодаря. — Крос затвори телефона. — Още нищо не е получено.
— По дяволите — изруга Роузмънт. — Заклеха се, че ще е получено, преди да сме дошли при теб. Явно всеки момент ще пристигне. Ако нямаш нищо против — да почакаме тук.
— Имам след малко среща в Центъра и трябва да тръгвам. Може би по-късно тази вечер.
И двамата поклатиха глави. Ланган каза:
— Ще чакаме. Имаме нареждане веднага да ги изпратим. Заповедта е да ги занесем на ръка. Осигурена ни е денонощна охрана. В Кай Так всеки момент се очаква да пристигне военен самолет за куриерите — дори не ни се разрешава да ги преснимаме тук.
— Не се ли престаравате?
— Ти най-добре би могъл да отговориш — какво съдържат?
Крос започна да играе със запалката си с емблемата на университета в Кеймбридж. Имаше я от студентските си години.
— Вярно ли е това, което А. М. Г. пише там за ЦРУ и за Мафията?
Роузмънт го изгледа.
— Не зная. По време на Втората световна война вие използвахте какви ли не престъпници. От вас се научихме да не пропускаме нито една възможност — това беше ваше правило номер едно. Освен това — добави Роузмънт убедено, — тази война е наша и каквото й да ни струва трябва да я спечелим.
— Да, трябва — повтори като ехо Ланган, също толкова убеден, — защото ако стане така, че загубим тази война целия свят ще загине и няма да имаме втори шанс.
Трима мъже бяха застанали на мостика на „Съветски Иванов“ с бинокли, насочени към американския самолетоносач. Единият беше цивилен и имаше прикрепен за яката микрофон — диктуваше експертния си технически коментар на това, което виждаше. От време на време, някой от другите двама допълваха. Бяха в летни военноморски униформи. Единият от тях беше капитанът, Григорий Суслов, а другият, неговият първи заместник-капитан.
Самолетоносачът бавно влизаше в пристанището, придружаван от влекачи. Минаващите покрай него търговски кораби и фериботи надуваха сирени за поздрав. На задната палуба свиреше военен оркестър. Моряци с бели униформи махаха с ръце за поздрав на минаващите покрай тях кораби. Денят беше много влажен и следобедното слънце хвърляше дълги сенки по палубата.
— Капитанът е експерт.