Немското дете [bg]

След повече от час упорита работа избърсаха потта от челата си, а Франс се убеди, че няма и следа от това, което се бе разиграло в библиотеката.

– Ще трябва да ви заемем някакви дрехи от гардероба на родителите ни – каза Ерик тихо и отиде да донесе.

Когато се върна, се спря да погледне брат си, който се бе сгушил на пода в ъгъла на библиотеката, с очи, все още вперени в кръвта и косата, останали на върха на бастуна. Аксел не бе продумал и дума, откакто бе излял гнева си, но сега вдигна очи и каза:

– Как ще го пренесем до гробището? Не би ли било по-добре да го погребем в гората?

– Вашите имат мотопед с ремарке. Ще използваме него – отговори Франс, който не желаеше да се откаже от идеята си. – Ако го погребем в гората, някое животно може просто да го изрови. Но никой няма да предположи, че има един труп повече в гроба на германците. Искам да кажа, че вече има няколко тела, погребани там. А ако го вземем с мотопеда, ще го покрием с нещо и никой няма да види нищо.

– Изкопал съм достатъчно гробове – каза Аксел разсеяно, като измести погледа си обратно към бастуна.

– Франс и аз ще го направим – каза Ерик бързо. – Можеш да останеш тук, Аксел. Брита, ти трябва да се прибереш. Ще започнат да се притесняват, ако не си вкъщи за вечеря.

Говореше бързо, изстрелвайки думите като картечница, без да откъсва очи от брат си.

– Никой не се интересува от това дали аз съм вкъщи или не – обади се Франс глухо. – Така че аз мога да остана. Ще изчакаме до десет. Обикновено няма много хора по това време на нощта, а и тогава ще бъде достатъчно тъмно.