Немското дете [bg]

Ерик сви рамене и се изправи.

– Да излезем отвън за малко – каза той на Ханс и тръгна към верандата.

Ханс го последва, като внимателно затвори вратата зад себе си. Седнаха на най-долното стъпало.

– Трябва да замина за няколко дни – каза Ханс, като риеше с носа на обувката си в чакълената настилка.

– Къде отиваш? – попита Ерик, като помести нагоре очилата си, които все се изплъзваха по носа му.

– В Норвегия. Трябва да си ида у дома и... да се погрижа за някои неща.

– Добре – отвърна Ерик, без да показва особен интерес.

– Искам да те помоля за услуга.

– Давай – сви рамене Ерик.

От вътрешността на къщата долетя музика от грамофона. Франс трябва да беше увеличил звука.

Ханс се поколеба. После каза:

– Елси е бременна.

Ерик не отговори. Само отново избута очилата си нагоре.

– Бременна е и искам да подам молба до властите за разрешение да се оженим. Но първо трябва да си ида у дома да уредя някои неща, така че ако... ако нещо ми се случи... Ще обещаеш ли да се погрижиш за нея?

Ерик все така не казваше нищо, а Ханс притеснено чакаше отговора му. Не искаше да тръгне, без някой, на когото вярваше, да обещае да помогне на Елси.

Накрая Ерик каза:

– Разбира се, че ще се грижа за Елси. Макар да смятам, че не е добре, дето си я поставил в такава ситуация. Но защо се тревожиш, че нещо може да ти се случи? – Той се намръщи. – Би трябвало да те посрещнат у дома като герой. Защо някой би те критикувал, че си избягал, когато ситуацията е станала твърде опасна?

Той се обърна да погледне приятеля си.

Ала Ханс не отговори на въпроса. Изправи се и отупа панталоните си.

– Естествено, че нищо няма да ми се случи. Но за всеки случай исках да ти го кажа. А сега ми обещай.

– Добре, добре – отвърна Ерик и също стана. – Искаш ли да влезеш вътре и да се сбогуваш с другите, преди да тръгнеш? Брат ми също е у дома. Върна се вчера – съобщи Ерик и лицето му светна.

– Много се радвам да го чуя – каза Ханс и потупа Ерик по рамото. – Как е той? Чух, че бил на път за къщи, но че доста бил препатил.

– Така е. – По лицето на Ерик пробяга сянка. – Наистина доста е препатил. И е много слаб. Но поне вече си е у дома! – каза и лицето му отново се разведри. – Защо не влезеш вътре да те запозная? Двамата още не сте се виждали.

Ханс се усмихна, кимна и последва Ерик в къщата.