Немското дете [bg]

– Толкова съжалявам – повтори тя за стотен път.

Йохана се усмихна уморено.

– Трябва да си призная, доста ругатни изредих, когато не можах да се свържа с теб, но разбирам, че вината не е твоя, задето си била заключена. Радвам се, че си добре.

– Аз също се радвам, че ти си добре – промълви Паула и отново я целуна. – А той е... удивителен.

Тя погледна сина си в ръцете на Йохана и просто не можеше да повярва, че той е тук. Че наистина е тук.

– Вземи го – каза Йохана и го подаде на Паула, която седна до леглото, залюляла бебето в прегръдките си. – И какво съвпадение точно в този ден телефонът на Рита да изключи.

– Наистина. Мама е направо съкрушена – сподели Паула, докато гукаше на новородения си син. – Убедена е, че няма да й проговориш повече.

– Ама каква вина има тя? Пък и нали намерих кой да ми помогне все пак.

Йохана се разсмя.

– Да. Боже мой, кой да предположи, че нещата ще се развият така? – продума Паула, все още в шок от фак-та, че началникът й беше съдействал при раждането на сина й. – Само да го беше чула в чакалнята с мама. Седи и се перчи. Какво „превъзходно момче“ бил синът ни и колко прекрасно си се справила ти. Ако мама не беше вече влюбена в Бертил, то сега определено щеше да се влюби, след като е помогнал внукът й да дойде на бял свят. Боже мили.

Паула поклати глава.

– В един момент си мислех, че ще избяга, но трябва да призная, че се оказа по-корав, отколкото го мислех.

И сякаш чул, че говорят за него, Бертил почука на вратата и се появи на прага заедно с Рита.

– Влезте, влезте – махна им Йохана.

– Само искаме да проверим как сте всички – каза Рита, като отиде до Паула и внука си.

– Разбира се, цял половин час мина от последното ти посещение – подразни я Йохана.

– Просто ни се щеше да видим дали е пораснал вече. И дали не е пуснал брада – намеси се сияещият Мелберг и се приближи колебливо, отправил нежен поглед към бебето.

Рита погледна Бертил с изражение, което би могло да се тълкува само като любов.

– Може ли да го подържа пак? – не можа да се стърпи да не помоли Мелберг.

Паула кимна.

– Разбира се, заслужихте си го – каза тя и му подаде сина си.

Облегна се назад, загледана как Мелберг изучава внимателно момченцето й, а Рита изучава и двамата. И макар да си бе мислила, че няма да е зле в живота на сина й да има мъжко присъствие, никога не си бе представяла в тази роля Бертил Мелберг. Ала ето че, изправена пред такава вероятност, това вече никак не й изглеждаше лоша идея.