Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Гуня (келт.) — вид дебела горна дреха, обикновено от плътен тепан вълнен плат.
Джейран — животно от рода на газелите. Сега обитава пустинните и полупустинните райони на Европа и Азия.
Драговичи — група славянски племена с територия между реките Припят и Березина. След разселването на славяните в Балканския полуостров драговичи живеят западно от Солун, а по-късно и в Северните Родопи. Важно средище на богомилското движение.
Древляни — славянско племе по реките Припет и Тетерев, с градове Искоростен и Вручий.
Дулеби — славянски племена, населявали областта Волиния и Северното Прикарпатие. Споменават се по-късно с името волиняни.
Дунтински портокали — по името на езерото, в което се влива река Сян.
Ешмедеме — пиршество, угощение.
Ефталити — белите хуни — обединение на източноирански племена с примес от други етнически групи. Във V и VI век образуват държава на територията на Средна Азия, Афганистан, Северозападна Индия и част от Източен Туркестан. Разбити от тюркути и перси.
Жужани — съюз на номадски племена в степите на Манджурия, Монголия и Туркестан. Разпада се в средата на VI век.
Забендер — тюркско племе.
Зитко боил — прабългарско военно звание.
Итил — l. Река Волга (някои географски названия са осъвременени, за да се избегне прибягването до речник); 2. Столица на хазарите, в устието на Волга до съвременния Астрахан.
Ичиргу боил — висша прабългарска титла.
Кавхан — висша прабългарска титла.
Каган (тюрк.) — титла на държавен глава у много тюркутски народи в периода на ранното средновековие. Най-напред у жужаните, после у тюркутите и хазарите. В Монголската империя се употребява със значение „император“, подвластните управители на племена са „ханове“.
Канартикин — престолонаследник у прабългарите.
Кимерийци — племена, населявали Причерноморието във VI-VII век пр.н.е. На тяхно име е бил наречен Керченският проток — Кимерийски Босфор.
Коило — род тревисто растение от семейство Житни.
Колобър боил — от „колобър“ — жрец. Имал и военна, и административна власт.
Котзагир и тарниах — племена, въстанали в края на шести век срещу тюркутите и намерили убежище при аварите в Панония.
Кратер (гр.) — голям съд с две дръжки, във форма на обърната камбана, употребяван в древността за смесване на вино с вода.
Кривичи — многобройна племенна група на северните славяни, в горното течение на Днепър, Западна Двина и Волга.
Кумис (от тюркм.) — млечнокисело питие от подквасено кобилешко мляко.
Кунлунски кораби — малайски.
Кушани — кушанско царство, възникнало в началото на нашата ера в Средна Азия, Афганистан, Пакистан и Северна Индия. Загинало към края на IV век. Въпреки голямото си значение за историята на древния свят, все още недостатъчно изследвано.
Лангобарди (нем.) — буквално „дългобради“. Германско племе, заело в IV и V век басейна на Средния Дунав. В 568 година завладяват Северна Италия, където до 774 година просъществува Лангобардското кралство.
Ляхи — западни славяни по долното поречие на Висла; между основните племена, дали начало на полската нация.
Майордом — висше длъжностно лице във френската държава при Меровингите. Първоначално назначавано от краля, в процеса на феодализацията съсредоточава цялата власт в свои ръце.
Масагети — събирателно название на група племена върху териториите зад Каспийско море и Арал.
Маскути — племе в Южен Дагестан, на брега на Каспийско море.
Меотида — древногръцко название на Азовско море.
Меровинги — първата кралска династия на франкската държава — от V до VIII век. От средата на седми век нямат реална власт.
Нарти — алани, осетини.
Нисийски коне — от град Ниса, древна и средновековна крепост край съвременния Ашхабад. В древността върху територията на Партянското царство.
Номизма — златна монета с тегло 4,48 грама. Основна монетна единица във Византия.
Нушибе — съюз от номадски племена в Западен Тян-Шан. Постоянни врагове на съюза от племена Дулу, който населявал района на Джунгария.
Обол — дребна медна монета.
Обсидиан — вулканично стъкло, тъмноцветно, до черно, понякога на петна и ивици.
Онагра или кулан — нечифтокопитно животно от рода на конете. Среща се в Централна, Средна и Предна Азия.