Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Тогава трябва да завършим онова, което започнахме — каза той. — Разведи ме с Ейми и обнародвай годежа ни. Тогава ще мога да бъда твой партньор и помощник във всичко. И ще ме наричат крал.
Тя се готвеше да възрази, но той я придърпа отново към себе си и започна да я целува по шията. Елизабет безпомощно се разтопи в прегръдката му.
— Робърт…
— Любов моя — каза той. — Толкова си хубава на вкус, че бих могъл да те изям.
— Робърт — въздъхна тя. — Любов моя, единствена моя любов.
Той нежно я взе в ръцете си и я отнесе до леглото. Тя лежеше по гръб, докато той изхлузи халата си и се приближи към нея, гол. Тя се усмихна, в очакване той да сложи предпазното средство, което винаги използваше, когато правеха любов. Когато той не взе в ръка украсения с панделки кожен кондом, нито пък посегна към масичката до леглото, тя се изненада.
— Робърт? Нямаш ли защитно средство?
Усмивката му бе много мрачна и прелъстителна. Той се промъкна нагоре по леглото към нея, като притискаше голото си тяло към всеки сантиметър от плътта й, замайвайки я с лекия си мускусен аромат, с топлината на кожата си, с меките, бодливи сплъстени косъмчета по гърдите си, с надигащата се като стълб плът.
— Нямаме нужда от него — каза той. — Колкото по-скоро създадем син за люлката на Англия, толкова по-добре.
— Не! — възкликна тя, ужасена, и понечи да се отдръпне. — Не и докато не съобщим, че сме женени.
— Да — прошепна той в ухото й. — Почувствай го, Елизабет, никога не си го почувствала както трябва. Никога не си го почувствала така, както го е чувствала жена ми. Ейми ме обича, когато съм гол, а ти дори не знаеш какво е усещането. Ти никога не си изпитвала и половината от удоволствието, което съм доставял на нея.
Тя леко изстена от ревност и изведнъж протегна ръка надолу, улови го и го насочи към влагата между краката си. Щом телата им се сляха и тя почувства голата му плът със своята, ресниците й изпърхаха и очите й се затвориха от удоволствие. Робърт Дъдли се усмихна.
На сутринта кралицата обяви, че е болна и не може да приема никого. Когато Сесил дойде до вратата й, тя прати да му съобщят, че може да го приеме съвсем за кратко, и то само ако въпросът е спешен.
— Боя се, че да — каза той мрачно и сериозно, като посочи към документа в ръката си. Пазачите се дръпнаха встрани и го пуснаха да влезе в спалнята й.
— Казах им, че трябва да подпишете разрешение за връщането на френските пленници — каза Сесил, като влезе и се поклони. — Бележката ви гласеше да дойда веднага, като си измисля оправдание да се срещна с вас.
— Да — каза тя.
— Заради сър Робърт?
— Да.
— Това е нелепо — каза той дръзко.
— Зная това.
Нещо в равния тон на гласа й го накара да застане нащрек:
— Какво е направил?
— Постави ми… искане.
Сесил чакаше.
Елизабет хвърли поглед към преданата мистрес Ашли.
— Кат, иди да застанеш отвън пред вратата и се погрижи никой да не подслушва.
Жената излезе от стаята.
— Какво искане?
— Такова, което не мога да изпълня.
Той чакаше.
— Иска да обявим годежа си, да дам развод на него и онази жена, а той да бъде обявен за крал.
— Крал?
Главата й се сведе, тя кимна, без да го поглежда в очите.
— Титлата принц консорт беше достатъчно добра за императора на Испания.
— Знам. Казах му го. Но той иска да бъде крал.
— Трябва да откажете.
— Спирит, не мога да му откажа. Не мога да му позволя да мисли, че съм неискрена спрямо него. Нямам думи, с които да му откажа.
— Елизабет, тази лудост ще ви коства престола на Англия, и всичките опасности, и цялото чакане, и мирът от Единбург, ще се окажат напразни. Ще ви свалят от трона и ще сложат братовчедка ви на вашето място като кралица. Или дори по-лошо. Не мога да ви спася от това, с вас е свършено, ако го поставите на престола.
— Нищо ли не измислихте? — настоя тя. — Вие винаги знаете какво да правите. Спирит, трябва да ми помогнете. Трябва да прекратя връзката си с него, а кълна се в Господ, не мога.
Сесил я погледна подозрително:
— Това ли е всичко? Че той иска развод, и да бъде наречен „принц консорт“? Не ви е наскърбил, или заплашил? Нали не забравяте, че това би било държавна измяна, дори и ако е сторено от любов? Дори и ако е сторено от любимия, за когото сте сгодена?
Елизабет поклати глава.