Любовникът на девицата

Испанският посланик, Де Куадра, отседнал в Уиндзор за края на седмицата, когато бе рожденият ден на Елизабет, бе настанен точно срещу Сесил да наблюдава турнир по стрелба с лък на горната морава пред градините на двореца в петък вечерта. Забеляза веднага, че видът на държавния секретар беше много мрачен — вид, какъвто не бе добивал, откакто се завърна от Шотландия. Той носеше обичайните си черни одежди, неосвежени от никакви прорези в ръкавите, цвят или украшение, сякаш беше обикновен ден, а не навечерието на рождения ден на кралицата.

Де Куадра внимателно заобиколи, така че когато групата се разпръсна, се озова близо до държавния секретар.

— Значи всичко е готово за рождения ден на кралицата утре — отбеляза испанският посланик. — Сър Робърт обещава, че ще й осигури един ден, изпълнен с веселие.

— Веселие за нея, но в него няма много радост за мен — каза непредпазливо Сесил: виното бе поразвързало езика му.

— Така ли?

— Казвам ви, не бих могъл да търпя това още дълго — продължи Сесил със сдържан гняв. — Всичко, което се опитвам да направя, всичко, което казвам, трябва да бъде потвърдено от това пале.

— Сър Робърт Дтдли?

— Стига ми толкова — каза Сесил. — Веднъж преди напуснах службата си при нея, когато тя отказа да приеме съветите ми по въпроса с Шотландия, и мога да го направя отново. Имам красив дом и чудесно семейство, а никога нямам време да ги видя и получавам жалка благодарност за службата си.

— Не говорите сериозно — каза испанецът. — Нима наистина ще си тръгнете?

— Благоразумен е онзи моряк, който поема към пристанището, когато се задава буря — каза Сесил. — А денят, в който Дъдли се възкачи на престола, ще бъде денят, в който аз ще вляза в градината си във Върли Хаус и няма никога повече да видя Лондон. Освен ако той не ме арестува в мига, когато се оттегля, и не ме хвърли в Тауър.

Посланикът се отдръпна уплашено от гнева на Сесил.

— Сър Уилям! Никога не съм ви виждал толкова разтревожен!

— Никога не съм изпитвал такава тревога! — каза без заобикалки Сесил. — Казвам ви, той ще я провали, а заедно с нея — и страната.

— Нима тя би могла да се омъжи за него? — попита Де Куадра, потресен.

— Тя не мисли за нищо друго, и не мога да я накарам да се вразуми. Казвам ви, тя му е предала всички дела, и възнамерява да се омъжи за него.

— Но какво ще стане със съпругата му? Какво ще стане с лейди Дъдли?

— Не мисля, че тя ще живее още дълго, ако застане на пътя на Дъдли, а вие? — попита горчиво Сесил. — Той не е човек, който би спрял пред каквото и да било, когато има изгледи да се сдобие с трона. В крайна сметка той е син на баща си.