Шадоус Фол [bg]

— Къде точно отиваме? — попита накрая, като повиши тон, за да го чуе тя през рева на двигателя и се опита да не трепне, когато Рия насочи джипа към множество дупки по пътя, без да намали.

— Да намеря Ричард Ериксон — отвърна кратко тя. — Да се надяваме, че ще е в офиса си. Градът ще има нужда от център за комуникация и от властта, щом се заемем с възстановяване на нещата. Има толкова много работа… трябва да разберем какви са ни ресурсите сега и как най-добре да ги използваме. Хора, умения, продоволствия… Не можем да искаме помощ от външния свят, така че за всичко, от което се нуждаем, ще трябва да се погрижим сами. Всички членове на Градския съвет са мъртви, затова трябва да сторим нещо да възстановим властта и йерархията. В противен случай всички ще сноват насам-натам, ще си пречат един другиму и ще пропускат нещата, които наистина е наложително да се свършат. Трябва да се организираме, Ленард, а за това са ни нужни шерифът и хората му.

Тя намали малко и се огледа, сякаш за пръв път забелязваше къде кара. Навсякъде имаше различни разрушения, а тук-там в ранното утринно небе все още се издигаше дим. Имаше преобърнати и изгорели коли, натрошени прозорци и разбити улични лампи, трупове навсякъде. Лежаха безгрижно в гротескни пози, не им се налагаше повече да ги е грижа. Рия въздъхна и се съсредоточи в пътя пред себе си. За пръв път изглеждаше уморена, сломена, сякаш събитията от дългата нощ най-после я бяха застигнали.

— Воините сигурно са били цяла редовна армия, за да причинят такъв погром — каза тя накрая. — Не преставам да си мисля, че трябва да има някоя част в града, до която не са стигнали, някое местенце — недокоснато, но… Без значение какво правим, градът никога няма да е същият. Шадоус Фол трябваше да е убежище от света навън, място, където дори мечтите и легендите можеха да идват, за да намерят мир и спокойствие — преди да продължат. Но светът все пак ни намери. Не преставам да правя планове да го построим отново, да оправим нещата, после се оглеждам и се питам: какъв е смисълът? При толкова мъртви, толкова разрушения, може би ще е по-добре просто да напуснем и да оставим града да умре в мир.