![Шадоус Фол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/8/5/shadous-fol-bg-download.jpg)
Шадоус Фол [bg]
- Автор: Грин Саймон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191522026
- Переводчик: Лидия Цекова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шадоус Фол [bg]». Краткое содержание книги:
Комиксови и анимационни герои, които никога не са били на върха на славата, се смесват с рокендрол звезди, напуснали ни твърде млади. Нощем из парка бродят свирепи динозаври, а ходът на града се направлява от безмълвни човекоподобни роботи и надареното със зловеща сила плашило на име Джак Феч… Ала всичко си е в реда на нещата — това все пак е Шадоус Фол, където някой да се върне от мъртвите се приема просто за досадна подробност.
Разбира се, с такива обитатели градът далеч не страда от липса на проблеми, към които се прибавя и появата на мистериозен сериен убиец. Кметът Рия Фрейзиър, възкръсналият Ленард Аш, шерифът Ричард Ериксон, рокаджията и елфически бард Шон Морисън и Джеймс Харт, чието завръщане в града е отключило древно пророчество, трябва да спрат психопата, както и да се справят с безпрецедентното нахлуване на опустошителна армия от озверели фанатици…
Шадоус Фол е предопределен да бъде бойното поле между разума, вярата и човешкото въображение.
Пое си дълбоко дъх, плъзна се плавно от сенките и сграбчи стража изотзад брутално и съвсем просто. С едната си ръка стискаше устата му, за да не може да извика, наръга го с ножа между ребрата и ѝ остана само да го завлече в тъмното, преди някой да е забелязал нещо. Остави отпуснатото тяло да се свлече тихо на пода и се огледа набързо. Всичко бе притихнало. Бе свършило за миг. Маг заби ножа в едното око на войника, просто да е сигурна, и после се подготви за следващата мишена. Усмихна се широко. Вършеше онова, за което бе създадена, и се чувстваше страхотно. Бе чакала дълго да се отплати на Времето за неговата доброта и макар че възнамеряваше да приключи с тази работа възможно най-бързо, така че да се върне при него и да го брани, нямаше да бърза тук. Тя се наслаждаваше. От портретите в галерията видя какво се случи с града, време бе за разплата. Може и да не живееше там, но той си бе нейният град. Лоялността на Мад се отнасяше до малко на брой неща и бе простичка, така си ѝ харесваше. Тя надникна иззад сенките към следващата жертва и нарочно потътри крак, за да чуе той шума. Стражът се огледа, намръщи се — сигурен бе, че е чул нещо, но не бе сигурен какво. Мад повтори звука и той тръгна към нея. Тя се усмихна и подготви ножа си.
Уилям Ройс крачеше напето из Галерията от кости, гледаше право напред. От портретите по стената се носеше врява, бушуваше ярост, понякога хората и създанията в тях вилнееха вътре в лъскавите дървени рамки и се опитваха отчаяно да се измъкнат оттам. Ройс не им обръщаше внимание. Той имаше цел и съдба, които да осъществи, и чудесата на Галерията не значеха нищо за него. Осъзна, че самият той е виновен за разрухата и страданието, но не изпитваше вина. Бе сторил нужното, за да стигне до това място и този момент. Останалото нямаше значение. Беше се озовавал тук много пъти в своите мечти. Бе копнял за Галерията още от детството си, макар че мина доста време, преди да открие какво представлява това място. Размерите и необятността го плашеха като дете, но сега не изпитваше ужас. Това бе само място, през което трябва да премине, за да стигне до Вратата към вечността. Бе и прекият път към божествеността. Пулсът му препускаше шеметно и той неволно ускори крачка. Почти бе стигнал. Скоро щеше да застане пред Вратата, да я отвори, да зададе своя въпрос — този, който цял живот бе чакал, за да може да го зададе.
Движеше се, без да се поколебае, през коридорите, които бе виждал в мечтите си. Накрая те свършиха и той се озова пред Галерията от мраз. Спря на входа, загледан в страхопочитание в нещо, което винаги му бе отказвано в мечтите му. Въпреки присъщите му дисциплина и целенасоченост, той все пак спря да се огледа и да помисли, тъй като имаше много неща, прекалено красиви, за да може човешкото око да ги понесе. Галерията от мраз бе изтъкана от фини рисунки, изваяни от лед, преплитащи се с лъчи от бляскава лунна светлина. Представляваше огромен купол от замръзнали паяжини, невъобразимо сложни, надвиснали високо над него. Ройс пое дълбоко дъх и стъпи на пода от блеснало стъкло. В Галерията се долавяше огромно напрежение и финес, сякаш гигантската структура бе дотолкова точно балансирана, че трябваше само да прекъснеш някой ключов рисунък, за да срутиш цялото място. Без да знае защо, Ройс осъзна, че тя несъмнено е напълно реална, осезаема и той се поколеба за миг, преди да стъпи на огледалния под.
Не помнеше колко дълго вървя по деликатните, бляскави ивици лед, но накрая стигна сърцето на паяжината и Вратата към вечността. Това, което видя, го накара да спре. Беше само една врата. Обикновена, някак битова, стърчеше самотно. Ройс я зяпаше онемял. Бе направил толкова много, пожертвал бе всичко и бе изминал целия този път само заради това? Никога не бе виждал Вратата към вечността в мечтите си, но си бе представял… всичко друго, ала не и това. Разочарованието едва не го смаза и тогава то бе изместено от гняв. Бе свикнал с гнева. Можеше да се справи с него. Не му и хрумна да се съмнява, че това е Вратата към вечността, на някакво първично ниво знаеше, че не подлежи на съмнение. Бе едно от Великите чудеса на света и той стоеше пред него.