Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Ти ме превърна в посредник, Филис. Биан също. Държахте ме на тъмно, пробутвахте ми лъжи и ме смятахте за глупак.
— Значи всичко опира до самолюбие?
— Не. Да.
— Мога ли поне да те заинтересувам с една последна мисия? Родината се нуждае от теб.
— Намери друг щастливец.
— Само няколко седмици. Нищо повече. Дължиш ми още две години. Приеми и ще ти уредя добро назначение в армията, ако все още го искаш. Честна дума.
— Ще ме освободиш още сега.
— Или какво?
— Или ти обещавам две непоносими години. Знаеш, че съм способен.
Тя се усмихна на заплахата и каза:
— Изобщо ли не си любопитен да чуеш за мисията?
— Последния път бях любопитен. Потърси си човек, който още ти вярва. С други думи — глупак.
— Няма такъв вариант, Шон.
— Защото никой не ти вярва?
— Защото никой друг няма необходимата подготовка.
— Тогава промени изискванията.
Тя се приведе и извади нещо от чантата си. Бял плик. Вгледа се в него, после небрежно го побутна през масата. Не го взех.
— Страх ли те е да погледнеш? — попита Филис.
— На Бермудите ли е мисията?
— Не.
— Значи неподходящо място. Забрави.
— Най-обикновено вербуване — обясни тя. — Евентуален агент, който силно ни интересува. Имаме основания да смятаме, че няма да е трудно.
Не отговорих.
— През този сезон времето там е чудесно. Топли ветрове, тропически залези, симпатичен народ, разкошни плажове.
— Значи мястото е гадно.
— Не, чудесно е.
— Така каза и когато ме прати в Ирак.
— Добре де, там властва жестока диктатура и може да е малко опасно. Ще ти трябва добро прикритие и стабилна подкрепа от посолството. А ако те хванат, затворите са ужасяващи. Трябва да бъдеш много внимателен.
— Не ме изкушавай.
— Задачата е много важна. Американските корпорации проявяват изключителен интерес към страната, както и нашият военен флот. Бъдещата й стратегическа стойност може да се окаже огромна.
— Филис, не ме ли чуваш? Да ти кажа ли в прав текст какво да направиш с мисията?
Търпението й се изчерпа. Тя се приведе над масата и отсече със стоманени нотки в гласа:
— Дръмънд, отваряй проклетия плик. Веднага.
Защо пък не? Отворих го и видях вътре самолетен билет първа класа, кратко описание на мисията, име, текущ адрес и кратки данни за обекта на операцията.
Филис бе права. Вербовката нямаше да е трудна. А от обекта щеше да излезе страхотен агент.
Оставих плика на масата и казах:
— Мъчиш се да ме разкараш от страната за няколко седмици, додето бурята отшуми.
— Не отричам.
— А аз не приемам подкупи.
— Не ставай глупав. Всеки си има цена.
— Откъде да знам, че адресът е верен?
— Вярвай ми.
Изгледах я втренчено.
Тя бързо добави:
— Наш човек от посолството чакаше, когато Биан кацна в Сайгон, известен днес като град Хо Ши Мин. Ужасно и мрачно име, ако питаш мен. Имам толкова хубави спомени от времето, когато още беше Сайгон.
— Филис!
— Добре де. Човекът ги проследи. На този адрес има сиропиталище. Управлява го лелята на Биан, по-малката сестра на майка й.
Прибрах билета и справката във вътрешния си джоб.
ОТ АВТОРА
Както и другите романи за Шон Дръмънд, това не е военен роман, а криминална и юридическа загадка, която просто се развива на военен фон и в случая този фон включва Ирак.
Дълго размишлявах, преди да се захвана с книга, засягаща текущ конфликт. Нито един писател — или поне нито един автор с амбиции за търговски успех — не пише политическа полемика. Политическият климат в Америка днес е богат на страстни, понякога дори истерични конфликти и според мен това е за добро. В една действаща демокрация гражданите трябва да се вълнуват, да участват, да надигат глас и войната определено трябва да предизвиква нашия интерес.
Аз влязох в армията точно когато преминавахме от големи наборни въоръжени сили към много по-малки и волнонаемни. Като оставим другите въпроси настрана, за мен и за мнозина най-тревожното бе, че американската армия вече няма да бъде отражение на нашата пъстра нация и страната вече няма да ни смята за граждани с пагон, а за най-обикновени войници. За щастие второто опасение не се сбъдна. Американците не загубиха своята обич и уникална загриженост за хората в униформа, а управляващите във Вашингтон не се изкушиха да приемат войниците като пушечно месо, като експедиционен корпус, който може да бъде пожертван и заменен с нов.
Нямах намерение да пиша роман с политически уклон и се надявам да не бъде приет като такъв.
И тъй, защо рискувах с роман за Ирак? Защото днес сме на кръстопът заради една страна — и една част от света, — за която повечето американци знаят учудващо малко. Срещал съм хиляди американци, посещавали Париж, Хонконг или дори Кения; все още очаквам да срещна такива, които ще ми разкажат за прекрасните плажове на Йемен (всъщност йеменските плажове не са чак толкова прекрасни).