Сътворението

Ксеркс плесна с ръце. Появи се виночерпецът. Ако бе подслушвал, с нищо не се издаде. А и не би се осмелил.

Щом виночерпецът излезе, зададох логичния въпрос:

— А Дарий кого е убил тогава?

— Баща ми уби Великия цар Мардос, брат на Камбиз, син на Кир.

— Несъмнено Дарий си е мислел, че убива мага Гаумата, мнимия Мардос…

Ксеркс поклати глава.

— Не е имало никакъв маг. Имало е само Велик цар и Дарий го е убил.

Мълчаливо отпивахме от виното.

— Кой — попитах аз, макар че знаех отговора, — кой е намазал с отрова сабята на Камбиз?

— Копиеносецът на Великия цар — отвърна Ксеркс с равен глас, — Дарий, син на Хистасп. — Той се отдръпна от масата. — Сега знаеш.

— Не съм искал да го знам, Господарю.

— Но го знаеш. — Отново ме порази тази печал, която излъчваше Ксеркс. — Сега знаеш, че това, което съм, се дължи на факта, че баща ми убил двамата ми чичовци.

— Нима съществува друг начин да се превземат тронове, Господарю? — промълвих аз. — Нали и Кир уби тъста си и…

— Онова е било по време на война. Това е… нечестиво. Коварно и с единствената цел да се издигне един персиец е убил вождовете на собствения си род. — Ксеркс се усмихна със стиснати устни. — Когато ти ми разказваше как онези двама индийски царе били убити от синовете си, помислих за баща си. Казах си: ние не сме по-различни, и ние сме арийци. Но знаем, както и онези индийци сигурно знаят, че всеки, който наруши най-святия ни закон, е прокълнат. И той, и потомците му.

Ксеркс твърдо вярваше, че съдбата ще го накаже за делата на баща му. Не бях съгласен с него. Казах му, че ако следва Истината, за Премъдрия господ ще е без значение, че баща му е следвал Лъжата. Но Ксеркс се измъчваше от всички онези дяволи и нечестиви сили, които дядо ми се бе опитал да прогони от този свят. Вярваше, че онова, което бащата не е платил с кръвта си, трябва да заплати синът. Рано или късно, вярваше Ксеркс, старите богове ще отмъстят за убийството на двамата царе. И само свята кръв може да измие петната от свята кръв.

— Хистасп знаеше ли? — попитах аз.

— Разбира се, че знаеше. И ужасно се страхуваше. Надяваше се, че като се посвети на Зороастър, ще изкупи престъплението на Дарий. Но това е невъзможно, нали?

— Не — отвърнах, — само Дарий би могъл да стори това с помощта на Премъдрия господ.

Толкова бях поразен, че не можех да намеря думи, с които да го успокоя.

— Така си и мислех.

Ксеркс обърна чашата си върху масата. Това бе знак, че не иска повече вино. Беше съвсем трезвен.

— Да, тронът ми е изцапан с кръв — продължи той. — Според Атоса това е нещо обикновено. Но тя е половин мидийка, а мидийците възприемат различно нещата.

— Кога го научи?

— Още като дете. В харема. Старите евнуси си шепнеха. Накрая попитах Атоса. Тя се опита да ме излъже. Но аз настоявах. „Ако не знам истината — така й казах, — как ще знам, че е дошло време да превзема Страшната царска слава?“ Тогава ми разказа всичко. Атоса е жестока жена. Но защо да ти говоря нещо, което ти е добре известно? Тя спаси живота ти. Спаси и моя живот и ме постави на това място.