Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
— Гейдж, искаш ли да отидем заедно във Флорида? — най-сетне извика той и отново дочу приглушения кикот.
Луис обърна главна и видя жена си да лежи мъртва в средата на коридора. Тази, при която бе отивал, стиснал между зъбите си роза, сега бе просната там, а краката й бяха разкачени също като на Джъд. Беше облегната върху стената, а главата й бе извита под странен ъгъл. Приличаше на жена, заспала докато чете в леглото си. Луис тръгна към нея.
„Здравей, скъпа — помисли си той — Най-сетне се завърна вкъщи.“
Кръвта бе опръскала тапетите и по тях се бяха образували идиотски петна. Рейчъл навярно е била наръгана десетина или дори двайсет пъти, кой знае. Скалпелът му си беше свършил работата.
Изведнъж той се изтръгна от унеса и видя жена си, действително я видя. Луис Крийд закрещя.
Писъците му отекнаха глухо сред стените на къщата, обитавана само от мъртъвци. Той продължи да крещи; очите му изхвръкнаха от орбитите, лицето му бе почервеняло, косата — настръхнала. Звуците, изтръгващи се от подутото му гърло напомняха камбаните на ада — ужасяващи писъци, които бележеха не края на любовта му, а началото на безумието му; връхлетяха го всички ужасяващи образи, запечатани в паметта му. Видя как Виктор Пасков умира на пода на лечебницата и парченцата от зеления найлонов чувал в мустаците на възкръсналия Чърч; видя пълната с кръв бейзболна шапка на Гейдж по средата на шосето, но най-ясен бе образът на адското изчадие, което бе съзрял в тресавището на Малкия Бог, чудовището, което бе прекършило дебелото дърво, Уендиго — чудовището с жълтеникави очи, бродещо из северните провинции, мъртвото същество, което с докосването си превръща хората в канибали.
Рейчъл не бе просто убита.
Някой бе… някой бе забил зъби в гърлото й.
(ТРАК!)
Шумът отекна в главата на Луис. Беше звук на реле, което дава на късо и завинаги излиза от строя, звук от падане на гръм, звук от отваряща се врата.
Луис замаяно вдигна очи, писъците все още не бяха замрели в гърлото му — и най-сетне видя пред себе си Гейдж. Устата му беше изцапана с кръв, тя се стичаше и по брадичката му, устните му бяха разтегнати в сатанинска усмивка. В дясната си ръка държеше скалпела на Луис.
В момента, когато Гейдж замахна към него. Луис автоматично отстъпи крачка назад. Скалпелът изсвистя покрай лицето му и детето се олюля. „Непохватен е като Чърч“ — помисли си Луис и го ритна през краката. Гейдж тромаво тупна на земята, Луис се хвърли върху него и го яхна, като притисна с коляно ръката, която държеше скалпела.
— Не! — извика съществото, задъхано от тежестта му. Лицето му конвулсивно се гърчеше. Очите му на насекомо блестяха от безсмислена омраза. — Не! Не! Не!
Луис плъзна ръката си в джоба и напипа спринцовката. Трябваше да действа бързо. Съществото под него се мяташе като риба и не изпускаше скалпела, въпреки че той здраво притискаше китката му с коляното си. Луис впери поглед в лицето му, което в продължение на няколко секунди претърпя странни метаморфози. Отначало прие образа на Джъд, вперил мъртвите си очи в пространството, сетне се превърна в смазаното лице на Виктор Пасков, който безсмислено въртеше очите си; накрая на Луис му се стори, че вижда отражение на собственото си пребледняло безумно лице. Миг след това образът му отново се промени и се превърна в лицето на горското чудовище — с ниско чело, мъртвешки жълтеникави очи и провиснал, разцепен език. Устните му се разтегнаха в страховита гримаса и то изсъска.
— Не, не неееее!
Съществото безпомощно се замята. Спринцовката изхвръкна от ръката на Луис, падна на земята и се изтъркаля по коридора. Той измъкна втората и я заби в кръста на Гейдж.
Ужасяващото създание изпищя и се замята с такава сила, че за малко щеше да го отхвърли встрани. Луис изръмжа, измъкна третата спринцовка и я заби в ръката на Гейдж, като натисна буталото докрай. Сетне се изправи и заднешком заотстъпва по коридора. Гейдж бавно стана и се заклатушка към него. След около пет крачки скалпелът се изплъзна от ръката му, заби се в дъските на пода и трепна. Още пет крачки и странната жълтеникава светлина в очите на Гейдж започна да избледнява. Още две и той падна на колене.
Вдигна глава и за миг Луис видя сина си — истинския си син, — който го гледаш с уплашени, пълни с болка очи.