Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
„Не се обаждай, Луис. Не се обаждай, защото телефонът означава неприятности, защото е свързан с жицата, която завива зад ъгъла и изчезва в мрака — сигурен съм, че не искаш да узнаеш какво има в другия й край, Луис. Да, точно така, не се обаждай; бягай оттук, колата ти е в гаража — качвай се и дим да те няма, но не се обаждай по телефона.“
Луис прекоси кухнята вдигна слушалката и автоматично се подпря върху центрофугата, както бе правил безброй пъти досега. Дочу гласа на Ъруин Голдман, който произнесе: „Ало?“ и в същия момент забеляза малките, кални стъпки които прекосяваха кухнята. Стори му се, че сърцето му сиря да бие. Имаше чувството, че очните му ябълки набъбват и ще изхвръкнат от орбитите — навярно, ако в този момент види в огледалото лицето си, ще съзре образ, подобен на чудовищата от долнопробен комикс. Следите бяха оставени от краката на Гейдж. Гейдж е бил тук — промъкнал се е в къщата през нощта, — но къде ли бе сега?
— Луис, обажда се Ъруин. Луис, чуваш ли ме? Ало?
— Здравей, Ъруин — каза Луис, предварително знаейки какво ще го попита тъстът му. Едва сега си обясняваше присъствието на синята кола пред къщата на Джъд и всичко му стана тясно. Жицата… жицата, която водеше в мрака… сега се движеше бързо покрай нея, като предпазливо местеше ръце върху повърхността й. Все още имаше възможност да я пусне, преди да открие какво има в другия й край, но нямаше право. Нямаше отърваване, щом веднъж се бе хванал на хорото.
— Стори ми се, че връзката прекъсна — казваше Голдман.
— Не телефонът падна — със спокоен глас отвърна Луис.
— Рейчъл пристигна ли благополучно?
— О, да — отвърна Луис докато си представяше синята кола, върху която лежеше Чърч. Очите му отново проследиха калните стъпки по пода.
— Веднага трябва да говоря с нея — настоя старецът. — Става въпрос за Ели.
— Защо, какво се е случило?
— Смятам, че е по-добре да говоря с…
— Рейчъл в момента не е тук — прегракнало произнесе Луис. — Отиде да купи хляб и мляко. Хайде, Ъруин, кажи ми какво се е случило с Ели?
— Наложи се да я заведем в болницата — неохотно отвърна старецът. — Беше сънувала някакъв кошмар или по точно — серия от кошмари. Изпадна в истерия и въпреки усилията ни не можа да се успокои.
— Дадоха ли й приспивателно?
— Какво?
— Приспивателно — нетърпеливо повтори Луис. — Дадоха ли и приспивателно?
— О, да, разбира се. Ели изгълта някакво хапче и едва тогава заспа.
— Каза ли нещо? Каза ли какво я е изплашило? — попита Луис и стисна слушалката толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
От другата страна на линията настъпи тишина. Този път Луис не я наруши, въпреки че му се искаше.
— Точно затова. Дори много се изплаши — най-сетне промълви Голдман. — Ели бъбреше непрекъснато преди да… преди да се разплаче толкова силно, че думите й станаха неразбираеми. От устата й се лееше истински потоп от думи. Самата Дори беше на границата на… досещаш се на какво.
— Какво каза Ели?
— Непрекъснато повтаряше, че Великият и страшен Оз е убил майка й. Само че не произнасяше името му така. Казваше „Веуикия и стуашен Оз“, точно както го изговаряше другата ни дъщеря. Луис, уверявам те, че хиляди пъти бих предпочел да попитам Рейчъл…, но би ли ми отговорил дали някога сте споменавали пред Ели за Зелда ти за обстоятелствата около смъртта й?
Луис затвори очи; имаше чувството, че земята се люлее под краката му; дочуваше гласа на Голдман като през гъста мъгла.
„Навярно ще чуеш звуци, наподобяващи гласове, но знай, че са само гмурци от брега на Проспект. Странно, но оттук се чува много надалеч.“
— Луис, чуваш ли ме?
— Какви са изгледите за Ели? — попита Луис и сега му се стори, че чува собствения си глас отдалеч. — Смяташ ли, че ще се оправи? Какво казаха лекарите?
— Смятат, че със закъснение е изпаднала в нервен шок, предизвикан от смъртта на Гейдж — обясни старецът. — Прегледа я и личният ми лекар, доктор Латрои, който е отличен специалист. Според него, заболяването й не е сериозно. Просто има висока температура, но когато се събуди, вероятно няма да си спомня нищо. Все пак бих искал Рейчъл да се върне. Страхувам се, Луис. Според мен е по-добре и ти да си дойдеш.
Луис не му отговори. И Господ гледаше врабеца — поне така твърдеше Библията.
Но самият той бе простосмъртен и не можеше да откъсне очи от калните стъпки на пода.
— Гейдж е мъртъв — повтори Голдман. — Зная, че за вас двамата с Рейчъл е трудно да го приемете — но дъщеря ви е жива и има нужда от вас.