Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
Обикновено тя бе грижливо подредена, но сега съдържанието й бе разбъркано. Въпреки това Луис веднага забеляза, че скалпелът му е изчезнал. Закри лицето си с ръце и приседна на ръба на леглото. От гърлото му се изтръгваха приглушени, отчаяни стонове.
След малко сложи чантата на коленете си и започна да рови из нея.
Отново е на долния етаж.
Вратата на килера се открехва; дочува се шум от отварянето на вратата на кухненския шкаф, после тя се затръшва. Прозвучава бръмченето на електрическа отварачка за консерви, накрая — шум от отварянето и затварянето на гаража. Най-сетне къщата опустява под яркото майско слънце, също тъй пуста, както през онзи августовски ден миналата година, когато е очаквала пристигането на новите си собственици… които рано или късно ще дойдат. Може би този път ще бъдат младоженци без деца, но за сметка на това пък преливащи от радост, изпълнени с надежда и планове за бъдещето, които имат слабост към вино „Мондави“ и бира „Льовенброй“. Съпругът навярно е шеф на кредитния отдел на „Нортист Банк“, а жената е стоматологична сестра или в продължение на три години е работила като сестра в офталмологичен кабинет. Той навярно собственоръчно ще нацепи дърва за камината; тя, обута в джинси с висока талия, ще се разхожда из ливадата на мисис Винтън и ще събира изсъхналите есенни листа, за да ги подреди във ваза на масата в хола. Косата й, вързана на конска опашка, е единственото ярко петно под притъмнялото небе. Младата жена не знае, че някъде високо над нея витае невидимо хвърчило, носено от силния вятър. Младоженците се радват, че не са се поддали на суеверията, свързани с тази къща, и са проявили здрав разум, когато я купили, независимо от страшните истории, които се разправяли за нея. Ще разказват на приятелите си как се сдобили с дома си на безценица и ще си разменят шеги за призрака, който се крие на тавана, сетне ще изпият още по чаша вино или бира, може би ще играят на табла или на карти.
И може би ще имат куче.
61
Луис спря на банкета до шосето и изчака, огромният камион на „Оринко“, натоварен с химически торове да профучи покрай него. После пресече пътя и тръгна към дома на Джъд, следван от сянката си. В едната си ръка държеше отворена консерва с котешка храна.
Чърч го забеляза, поизправи се и подозрително го изгледа.
— Здрасти, Чърч — извика Луис, докато оглеждаше притихналата къща. — Искаш ли закуска?
Остави консервата върху багажника на синята кола и впери поглед в котарака, който пъргаво скочи от покрива и зарови муцуна в кутията. Луис пъхна ръка в джоба на якето си. Сякаш прочел мислите му, котаракът обърна главата си към него. Луис се усмихна и отстъпи встрани. Животното отново започна да яде, а той измъкна спринцовката от джоба си. Свали целофановата й опаковка и я напълни със седемдесет и пет грама морфин. Пъхна голямата ампула в джоба си и се приближи до котарака, който недоверчиво го изгледа. Луис му се усмихна и промълви:
— Хайде, похапни си, Чърч. Хей, хей, всички дружно да вървим, нали така?
Погали котарака, който се наежи, но все пак продължи да се храни. Луис го сграбчи и заби иглата дълбоко във вонящата му плът.
Чърч се замята като дявол, драскаше, плюеше и се опитваше да се изтръгне от ръцете му, но Луис го сграбчи здраво и натисна буталото на спринцовката докрай. Едва тогава отпусна ръце. Животното скочи на земята — съскаше като чайник, а безумните му жълтеникави очи проблясваха злобно. Иглата все още стърчеше от хълбока му; при скока спринцовката потрепери, сетне падна и се счупи. Луис не се разтревожи — в чантата му имаше още.
Котаракът направи няколко стъпки към шосето, сетне сякаш се сети нещо, зави обратно и тръгна към къщата.
Малко преди да стигне до нея, започна да се олюлява. Все пак успя да се добере до стълбата, опита се да скочи на първото стъпало, но падна. Остана проснат по хълбок на поляната пред верандата, дишането му почти спираше.
Луис надникна в колата и най-лошите му страхове се потвърдиха. Не напразно значи сърцето му е тегнало като камък цяла сутрин. На предната седалка видя чантата и шала на Рейчъл и пластмасова папка на „Делта“, откъдето се подаваха самолетните билети.
Обърна се и се отправи към къщата. Забеляза, че хълбоците на котарака вече не потръпват. Чърч беше мъртъв — за втори път.