Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
— Изповедник! — Шота отстъпи чевръсто назад, сякаш Ричард внезапно бе станал отровен. — Изповедник ли каза? Ти да не си откачил?
— Шота…
— Изповедници вече няма. Всички са мъртви.
— Почти всички. Всички освен Калан.
Тя се обърна към Кара.
— Той да не е изкарал треска или друга болест?
— Ами… улучи го стрела. Беше на косъм от смъртта. Ничи го спаси, но въпреки това той не беше в съзнание няколко дни.
Шота подозрително размаха насреща и пръст, сякаш бе разкрила коварен заговор.
— Не ми казвай…, че е използвала Субстрактивна магия!
— Да, използва — отвърна Ричард вместо Кара. — Това бе единственият начин да ми спаси живота.
Шота пристъпи обратно напред и се върна на предишното си място до него.
— Използвала е Субстрактивна магия… — повтори сякаш на себе си, после го погледна. — Как по-точно, с каква цел?
— С нейна помощ унищожи стрелата, която се беше забила в гърдите ми.
— Сигурно е направила и още нещо — рече Шота и му направи знак с ръка да продължи.
— Освен това Субстрактивната магия и беше нужна, за да изсмуче кръвта, изпълнила гръдния ми кош. Каза, че нямало друг начин да извади стрелата и да премахне кръвта. Ако не го бе сторила, или едното, или другото са щели да ме убият.
Шота се извърна с гръб към тях и вдигнала ръка на хълбока си, се отдалечи на няколко крачки, замислена над чутото.
— Това обяснява доста неща — измърмори мрачно на себе си.
— Ти подари на Калан гердан — прекъсна мислите и Ричард.
— Гердан ли? — погледна го тя през рамо. — Какъв гердан съм и подарила? И защо, скъпо мое момче, си мислиш, че бих направила подобно нещо за… любовницата ти?
— За жена ми — поправи я Ричард. — Двете с Калан прекарахте известно време заедно, имам предвид насаме. С течение на времето започнахте да се разбирате. Ти и подари гердана, за да можем двамата с нея… хм, двамата да бъдем заедно. В него беше вложена някаква сила, която не позволяваше на Калан да зачене от мен. Макар и да не споделям твоето гледище за бъдещето, точно сега, на фона на бушуващата война и всичко останало, двамата с Калан решихме да приемем подаръка ти и примирието, което символизираше той.
— Изобщо не ми го побира главата как можеш дори да си въобразиш, че е възможно да направя, кое да е от тези неща! — Шота пак подири с поглед Кара. — Тежко ли прекара треската след раняването със стрелата?
Ричард би помислил, че Шота се шегува, но по изражението на лицето и разбра, че е напълно сериозна.
— Не много — каза след кратко колебание Кара. — Дори бих казала, че я изкара по-скоро леко. Но Ничи твърдеше, че проблемът му отчасти се дължи на факта, че е бил на косъм от смъртта, и най-вече на продължителното време, през което беше в безсъзнание. — Кара очевидно не беше особено склонна да разказва всичките тези подробности на човек, когото смяташе за потенциална опасност, но все пак довърши отговора си: — Каза, че страдал от делириум.
Шота въздъхна, пак скръсти ръце пред гърдите си и фиксира Ричард с бадемовите си очи.
— Какво да те правя!
— При последното ми идване тук ме предупреди, че ако кракът ми стъпи отново в Агаден, ще ме убиеш.
— Виж ти — отвърна тя, напълно безстрастно. — И какво ме е накарало да изрека подобно нещо?
— Мисля, че ми беше ядосана, защото отказах да убия Калан, като наред с това забраних и на теб да го направиш. — Посочи с брадичка планинския проход, през който бяха дошли. — Реших, че си решила да удържиш на думата си и затова си изпратила Самюъл — за да изпълни заканата ти.
Шота хвърли поглед на другаря си скрит сред дърветата. Самюъл изведнъж придоби силно притеснен вид.
— Какви ги говориш? — попита намръщено Шота.
— Да не твърдиш, че не си знаела?
— Какво да съм знаела?
Ричард стрелна с бърз поглед зловещите, изпълнени с омраза жълти очи.
— Самюъл ни издебна от засада в прохода и ми се нахвърли изневиделица. Грабна меча ми и ме бутна от една скала. Едва успях да се задържа на ръба. Ако Кара не беше с мен, Самюъл щеше да използва меча, за да ме свали от скалата. За малко да ме убие. Не го направи не защото нямаше намерение и не защото не положи всички усилия.
Погледът на Шота се откъсна от Ричард и се плъзна към сенките сред дърветата.
— Вярно ли е?
Самюъл не издържа на изпитанието. Изпълнени със самосъжаление, очите му се забиха в земята. Отговорът беше красноречив.
— Ще обсъдим този въпрос по-късно — рече тихо тя с глас, който стигна недвусмислено до дърветата и от който Ричард тръпки го побиха.
— Не съм имала намерение да правя подобно нещо, Ричард. Не е било по моя заповед, уверявам те. Единственото, което казах на Самюъл, беше да покани и съмнителната ти пазителка в дома ми.