Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Покрай основата на скалата до водопада тръгваше път, който пресичаше тревистите поля и лъкатушеше плавно между хълмчетата. Преди да стъпят на него, Кара попита дали да не използват възможността за по едно бързо топване във водата, за да се поизмият.
Идеята му се стори добра и той спря почти веднага. Отпусна раницата си на земята. Най-много копнееше да почисти и измие раните си, които бе прегорило в плътта му онова лепкаво нещо. Така щеше да им помогне да зараснат по-бързо. Беше плувнал в пот, покрит с мръсотия. Каза си, че сигурно прилича на просяк.
Веднъж Калан отвори темата за това колко е важно да създаваш у хората такова впечатление, каквото смяташ за достойно за себе си. Според нея Ричард трябваше да престане да се облича като горски водач и да започне да носи по-изискани дрехи. Тя положи доста усилия да го убеди, че ако очаква хората да му повярват и да го следват, ако иска да бъде Господарят Рал, владетелят на Д’Хара, трябва да изглежда подобаващо.
В крайна сметка външният вид е огледало на представата на човека за самия него, а оттам — и за отношението му към околните. Човек, разяждан от себе омраза, който се съмнява в собствените си качества, излъчва тези чувства и в поведението си. Подобни визуални намеци не внушават доверие у околните и макар не винаги да са съвсем точни, в повечето случаи наистина отразяват вътрешния свят на личността — независимо дали човек го осъзнава.
Никоя уважаваща себе ей здрава птица не би допуснала перата и да са разрошени. Никой лъв не оставя козината си дълго време сплъстена и мръсна. Статуя, изваяна с цел да представи човека като благородно същество, не го изобразява разрешен и кирлив.
Ричард разбра прекрасно какво се опитваше да му каже Калан, всъщност дори в известен смисъл започна да осъзнава истинността на посланието и още преди тя да го изрече.
В Магьосническата кула намери дрехите, достойни да изразят представата му за самия него. Бяха принадлежали на магьосник воин. Ричард избра по-важните атрибути от това облекло, към тях добави и още някои допълнителни аксесоари. Не можеше да прецени какво впечатление създава у хората по принцип, но помнеше прекрасно как впечатли Калан.
Ричард заобиколи скалите в долната част на водопада, за да си намери уединено местенце, удобно за баня, докато Кара избираше подходящ вир за себе си. Обеща му да бъде достатъчно експедитивна.
Водата беше превъзходна, но Ричард знаеше, че няма излишно време, за да го прахосва за удоволствия. Чакаха го далеч по-важни дела. Изми набързо потта и мръсотията от тялото си, почисти внимателно раните и облече одеждите си на магьосник воин, които извади от раницата си. Днес повече от всякога бе важно да се появи пред Шота като владетел, дошъл на важна среща, а не като безпомощен просяк.
Обу си черния панталон, облече си черната риза без ръкави, отгоре сложи черната, изрязана отстрани туника с широка златна обшивка по всички ръбове. Върху златотканата материя блестяха древни символи. Туниката се пристягаше в кръста с широк кожен колан с две огромни златни пафти, орнаментирани богато с подобни древни символи, само че от сребро. Имаше ги и върху металните плаки по ръбовете на черните му кожени ботуши. Внимателно преметна през дясното си рамо древния кожен ремък, върху който се закачаше Мечът на истината, пъхнат в изящна ножница от злато и сребро.
Макар за повечето хора Мечът на истината да бе зловещо оръжие — и по принцип то си беше точно такова, — за Ричард това оръжие беше далеч повече. Дядо му Зед, в качеството си на Първи магьосник, връчи меча на Ричард, с което провъзгласи внука си за Търсач. Доверието, подплатило този тържествен акт, можеше да се сравни в много отношения с доверието на баща му, който удостои сина си с честта да наизусти онази древна свещена книга. На Ричард му трябваше доста време, докато осъзнае напълно отговорността от носенето на Меча на истината.
Това удивително оръжие му бе спасявало живота неведнъж. Но не защото мечът притежаваше несъмнена сила или защото притежателят му владееше изключителни хватки. Беше му спасявал живота, понеже му бе помогнал да научи неща не само за самия себе си, но и за живота като цяло.