Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Защо той да е прав, а всички останали да грешат? Как е възможно той да е единственият прав? Може ли изобщо да се случи подобно нещо? Откъде знае, че е прав? С какви доказателства разполага — освен собствената му памет? Не съществуваше нищо, за което да се хване, никакво доказателство, което да посочи.
Пропукването на убедеността му го ужаси. Ако тази пукнатина започнеше да се увеличава, ако се превърнеше в бездна, тя щеше да погълне целия свят заедно със самия Ричард. Не можеше да понесе мисълта, че Калан не съществува.
Между нея и забвението стоеше само голата му дума.
Не можеше да продължи без Калан. Не искаше да живее в свят, в който нея я няма. Тя бе всичко за него. До този момент той бе изтласквал спомена за нея встрани, за да се занимава с маловажни неща и да може да понесе болката от нейната липса за още един ден. Но болката започваше да пристяга сърцето му, заплашваше да го повали на колене.
С болката от липсата и дойде и чувството за вина. Той бе единствената надежда на Калан. Той единствен поддържаше пламъка на живота и над повърхността на водата, която се опитваше да я погълне и да удави съществуването и. Само той се опитваше да я намери и да я върне. Но засега не бе направил нищо съществено по въпроса. Дните се нижеха един подир друг, а той още не бе направил нищо, което да го придвижи дори на една крачка по-близо до нея.
И за да се усложни ситуацията още повече, Ричард знаеше, че Шота е права най-малко в едно много важно отношение. Докато правеше всичко възможно да помогне на Калан, обръщаше гръб на всички останали. Именно той имаше основната заслуга за това хората да повярват в идеята, в реалната възможност за освобождаването на Д’Хара, за място, където хората могат да живеят и да работят сами за себе си, да преследват собствените си идеали и цели.
Даваше си сметка и че до голяма степен носи отговорността за падането на голямата бариера, позволила на император Джаганг да поведе Императорския орден към Новия свят с цел да застраши съществуването на новоизвоюваната му свобода.
Колцина ще бъдат изложени на опасност или направо ще изгубят живота си, докато той се опитва да открие един-единствен човек — своята любима? Как би искала Калан той да постъпи? Тя знаеше колко е привързана тя към хората от Средната земя, към народа, който някога бе управлявала. Тя би искала Ричард да забрави за нея и да се опита да спаси тях. Би казала, че залогът е твърде голям, за да губи той време да я търси.
Но ако бе изчезнал той, тя не би го изоставила заради никого, заради нищо на света.
Каквото и да би избрала Калан, за него нямаше нищо по-важно от нейния живот. За него тя бе целият свят.
Запита се дали Шота е права, че той просто си търси извинение в твърдението, че изчезването на Калан излага на опасност целия свят.
Реши, че засега най-доброто, което може да направи — докато намери по-добър начин да се сдобие с нужната му помощ и да спечели време, за да събере смелост, — е да смени темата.
— А какво ще кажеш за онова същество, за онзи звяр, който ме преследва? — попита след малко.
Тонът му бе загубил разгорещеността си. Едва сега си даде сметка колко уморен е всъщност — от дългия преход през планинския преход днес, пък и най-вече от безкрайното препускане през Стария свят, продължило с дни.
— Можеш ли да ми кажеш нещо по този въпрос?
Този въпрос го накара да се почувства на малко по-твърда почва, понеже звярът можеше да попречи не само на неговото търсене на Калан, но и на мисията, към която Шота го подтикваше да се върне.
Тя го изгледа за момент, накрая му отговори с доста по-мек тон. Явно и тя се беше поуспокоила, сякаш и двамата си бяха дали мълчаливо обещание да забавят топката и да не влизат в толкова яростни противоречия.
— Звярът, който те преследва, не е такъв, какъвто беше, преди какъвто беше създаден. Събитията доведоха да мутации в него.
— Мутации ли? — попита Кара, видимо притеснена. — Какво имаш предвид? В какво се е превърнал?
Шота ги изгледа един подир друг, сякаш за да се увери, че и двамата я слушат внимателно.
— Превърна се в звяр кръвопиец.
Четирийсет и първа глава
— В ЗВЯР КРЪВОПИЕЦ ЛИ? — попита Ричард.
— Какво пък е това? — пристъпи до него Кара.
Преди да отговори, Шота въздъхна дълбоко.
— Той вече не е просто звяр, свързан с отвъдния свят, какъвто беше при своето създаване. На него неволно му е дадено да опита вкуса на кръвта ти. Още по-ужасното е, че това е направено посредством Субстрактивна магия, а тя също е свързана с отвъдния свят. Това го е превърнало в звяр кръвопиец.