Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Хей, Селена?
- Да? - обади се тя от дрешника.
- Трябва да поостана тук още мъничко. Само за малко. Ако искаш, може да тръгнеш преди мен, а аз ще дойда възможно най-бързо.
Част от него си даваше сметка, че не разсъждава трезво - тя не биваше да бъде сама - ала му беше причерняло пред очите, мозъкът му беше фокусиран единствено върху идиотската постъпка на брат му.
Селена подаде глава от дрешника и като се усмихна, каза нещо, което той не схвана. Ако се съдеше по кимването й обаче, явно щеше да тръгне без него. Трез се приближи и я целуна, а после се затвори в спалнята на Ай Ем.
Стори му се, че го бе чакал поне час, преди той да се появи, ала по-вероятно бяха само петдесет минути. В мига, в който брат му прекрачи прага, Трез смътно си даде сметка, че от него се носи странна миризма. Миризмата на жена. Все тая.
- По дяволите, Ай Ем! Сякаш си нямам достатъчно проблеми!
- По-полека. Отидох, защото исках да видя дали в архивите на лечителите няма някаква информация за Вцепенението. Просто отскочих замалко и си тръгнах, без да се бавя.
- Как? С кого сключи сделка?
- Със себе си.
- Глупости.
- Трез, не се засягай, но защо си губиш времето с това? Излязох без...
- С’Екс ли беше? Него ли използва? - Когато Ай Ем не отговори, той вдигна отчаяно ръце. - О, я стига! Сериозно ли...
- Успокой се...
- Успокой се! Не мислиш ли, че е истинска лудост да се оставиш в ръцете на палача? Когото от девет месеца насам подкупваме с проститутки? Не ти ли се струва безотговорно, при положение че те искат да се върна там?
- Знаеш ли какво? Няма да се разправям с теб за това. Няма...
- Как ли пък не! Изложил си на опасност и двама ни, отивайки там! Можеха да те използват, за да ме изнудят...
- Не го направиха...
- ...да се върна, за да обслужвам шибаната принцеса! Каза ми, че разполагам единствено с времето до края на траура... Това са само три дни, а тук си имам достатъчно неща на главата! Последното, от което се нуждая, е ти да си правиш каквото ти хрумне...
- Трез, знам колко си погълнат от това със Селена. Разбирам го. Но започваш да прекаляваш...
- Да прекалявам? Ами ако те бяха задържали? Ами ако АнсЛай бе дошъл при мен и ми бе изтърсил: „Брат ти е при нас, време е за обвързване“? Помисли ли си дори за миг в какво положение би ме поставило това? Или ти и живот като пленник, изпълнен с принудително чукане, или да не съм до Селена в последните й дни! Какво, по дяволите...
По някаква причина внезапната промяна в изражението на Ай Ем достигна до ума му - брат му беше замръзнал на мястото си и се взираше над рамото му е каменно лице.
Трез запуши устата си и затвори очи. Знаеше кого ще види на прага на спалнята още преди да се беше обърнал.
Да. Селена бе отворила вратата и стоеше там, бледа като призрак.
- Трябва да се обвържеш? - попита тя с тъничко гласче. -След три дни?
* * *
Ай Ем изруга едва чуто. Надали имаше по-лош начин истината да излезе наяве. Още по-ужасно бе това, че докато пристъпваше в стаята, Селена се движеше така, сякаш коленете или хълбоците й създаваха проблеми.
- Какво ще... - Тя спря пред Трез. - Ще се обвържеш ли с тази жена след три дни?
Време бе да си върви, помисли си Ай Ем. Това определено беше нещо, което те двамата...
- Не - каза Селена, когато той понечи да мине покрай нея. -Остани.
Сякаш искаше да й е на разположение, за да се обърне към него, ако й се стори, че нейният мъж се опитва да скрие нещо.
- Какво става? - попита тя.
Въпреки че само допреди миг Трез беше побеснял от гняв, сега той изглеждаше овладян като неодушевен предмет.
- Не е важно.
- Аз чух нещо друго. И преди да си ме обвинил, че подслушвам, двамата крещяхте толкова силно, че ви чух в съседната стая.
Трез разтърка ниско подстриганата си коса и закрачи из стаята.
- Селена...
- Ще се обвържеш ли?
- Това не засяга нас двамата.
- Засяга ни, и още как.
Майната му, реши Ай Ем в напрегнатото мълчание, което последва, и заговори:
- Когато бяхме деца, той беше продаден от родителите ни на кралицата на Територията, за да се обвърже с наследницата на трона. Така бе предопределено от астрологическата му карта. Той направи всичко по силите си, за да избяга от тази съдба, и причината да ми е сърдит, е, понеже аз съм неговата ахилесова пета. Побесня, защото наскоро се разминах само на косъм, ала всъщност онова, за което се тревожи в действителност, си ти, а там той е безсилен.
Двамата го зяпнаха и той сви рамене.
- Е, какво толкова. Когато не мога да заспя, с Лае гледаме предаването на доктор Фил.
- Вярно ли е това? - попита Селена.