Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Смъкна широкия й панталон и я намести в скута си, преди да си свали ципа. А после беше време да се залови за работа.
Резкият му тласък накара Мери да изругае, а главата й се удари в покрива на колата.
- О, мамка му, извинявай - простена Рейдж.
- Сякаш ме е грижа - отвърна тя, превземайки устата му със своята. - Толкова много се нуждая от теб.
63
ТРЕЗ ПАРКИРА ПОРШЕТО НА МАНИ ПРЕД БИЖУТЕРИЯТА НА МАРКЪС Райнхард. Най-старият бижутерски магазин в града, за него и богатия му избор бяха писали в „Ню Йорк Таймс“ и дори в „Роб Рипорт“. И под богат избор се разбираше тегло в карати. Той погледна към Селена и попита:
- Готова ли си?
- Никога не съм имала свой пръстен.
- Наистина ли?
Тя поклати глава.
- В съкровищницата имаше скъпоценности... - Тя спря. -Има скъпоценности, но като Избраници, ние не носим никакви украшения, освен перлата си... а и тя не е точно наша.
Трез отвори вратата и каза през рамо.
- Още нещо, за което според мен може само да се съжалява. Ала тази вечер щеше да поправи този пропуск. Мина пред автомобила и й отвори вратата, а когато тя му протегна прекрасната си ръка, той я взе и се поддаде на порива да се наведе и да я целуне. След това я издърпа внимателно на крака и й предложи лакътя си.
Тя го улови под ръка и на Трез му се стори, че и двамата се преструват, че не осъзнават как това не е просто жест на възпитан кавалер, а нещо, от което тя наистина имаше нужда. Не се движеше така леко, както преди.
Тежката желязна врата се отвори широко още преди да бяха стигнали до нея.
- Господин Латимър, добре дошли.
Мъжът беше облечен в официален костюм и имаше хубава прическа и грижливо поддържана брада. Когато към това се прибавеха изисканият му акцент и елегантно сгънатата кърпичка в джоба на сакото му, той беше направо излят по калъпа на човек, специализиран в продажбата на годежни пръстени с шест- и седемцифрени цени.
- Благодаря, че отворихте магазина за нас - каза Трез, докато се здрависваха. - Това е годеницата ми Селена.
- За мен е удоволствие. Госпожице.
Е, добре, на това му се викаше поклон.
Вътре всичко бе подготвено за частно разглеждане и Трез изведнъж се почувства страхотно, че бе решил да го направи. Витрините, пълни със скъпоценни камъни, проблясваха под специалното осветление, сякаш аплодираха тяхното пристигане. Шампанско се охлаждаше в сребърна кофичка, до която имаше кристални чаши.
- Мога ли да ви предложа „Вьов Клико“? - попитаха ги.
- За мен не - отвърна той. - Селена?
Тя вирна брадичка, сякаш беше твърдо решена да се наслади докрай на случващото се.
- Бих искала малко, ако обичате.
- Аз също - промени решението си Трез.
Начаса шампанското беше отворено и налято и чашите, пълни с пенливата течност, се озоваха в ръцете им.
Двамата се чукнаха.
- Да го направим - заяви Трез.
Господин Райнхард ги отведе в отделна стаичка с камера в единия ъгъл на тавана.
- Господин Пърлмутър ми обясни какво търсите и аз си позволих волността да подготвя табличка, която да предложа на вниманието ви.
Ето ги и диамантите.
Пъхнати в черни кадифени прорези, диамантени пръстени стояха като послушни малки ученици, изгарящи от желание да ги вдигнат да отговорят на зададения въпрос.
Селена си пое рязко дъх... от което Трез се почувства така, сякаш го бяха потупали одобрително по гърба.
- Виждаш ли нещо, което ти харесва? - попита я.
Тя ги изпробва до последния - слагаше ги на пръста, на който й ставаха, а после въртеше китката си насам-натам под светлината. Кулминацията бе, когато си ги сложи до един и около двайсетина забележителни дрънкулки натежаха върху десетте й пръста.
- Колко струва всичко това? - попита Трез лениво, докато отпиваше от шампанското си.
- Няколко милиона - отвърна господин Райнхард.
Селена пребледня и отпусна ръце.
- Какво?
- Няколко милиона - повтори бижутерът.
- Колко струва това нещо? - попита тя, а когато й съобщиха стойността на камъка върху кутрето й, възкликна: - Прескъпа Скрайб Върджин!
Последва неловък момент, в който на Трез му се прииска да не си беше отварял устата.
- Селена, аз не мисля за цената...
- А би трябвало! - Тя започна да сваля пръстените с бясна скорост. - Не съм прекарала много време от тази страна, но успях да науча това-онова за човешките пари...