Вещицата [bg]

— Държи химикалката в лявата ръка! Бил е левичар.

— Именно! — каза Ерика толкова високо, че Ернст вдигна глава изплашено, но след като се увери, че всичко е наред, отново се излегна в краката на Мелберг. — Не разбирам как нито полицията, нито близките му са го забелязали, но за всеки случай се обадих на Виола и тя потвърди. Лейф е бил левичар! Никога не би използвал дясната си ръка, за да пише или да стреля.

Тя погледна победоносно към Патрик.

Той усети тръпка на вълнение в стомаха, но после помисли една стъпка напред и въздъхна.

— Не, не го казвай…

— Да — отвърна Ерика. — Трябва да се обадиш на когото там се обаждаш, за да поискаш разрешение. Трябва да изровите Лейф…

Бил и Гун седяха в кухнята, когато входната врата се отвори. Не си бяха разменили много реплики по време на късната закуска. Бил на няколко пъти бе извадил телефона си, за да прочете съобщението, което получи късно през нощта. Ще спя при Басе.

Отиде в антрето и погледна сина си, който си събуваше обувките. Бил набръчка нос.

— Миришеш като цяла фабрика за алкохол — каза той, въпреки че бе решил да се държи спокойно. — И не можеш просто да ми пишеш посред нощ. Знаеш, че искаме да ни предупреждаваш предварително.

Нилс сви рамене, а Бил се обърна към Гун, която стоеше облегната на рамката на вратата.

— Спал съм там сума ти пъти — каза Нилс. — И да, изпихме няколко бири снощи, но все пак съм на петнайсет, вече не съм дете!

Бил остана без думи и просто погледна Гун. Тя посочи към горния етаж.

— Отиди да си вземеш душ. И докато си горе, можеш да преосмислиш отношението си. После слез долу и ще поговорим.

Нилс отвори уста, но Гун отново посочи нагоре. Той поклати глава и тръгна към стълбите. Няколко минути по-късно го чуха да пуска душа.

Бил дълго остана загледан след него. Накрая се обърна и отиде във всекидневната. Застана до прозореца, който гледаше към примамливото море.

— Какво ще правим с него? — попита той. — Александер и Филип никога не са се държали така.

— О, и те имаха своите периоди — каза Гун. — Но ти винаги си намираше някаква спешна работа по лодките, когато станеше инцидент.

Тя поклати глава.

— Но имаш право, никога не е било чак така. И да. Бяхме твърде стари, когато той се появи.

Изражението й накара сърцето му да се разтупти гузно. Бил знаеше, че Гун прави каквото може. Че вината е в него. В неговото отсъствие, в неговото безразличие. Нищо чудно, че Нилс го мразеше.

Той седна на големия диван на цветя.

— Какво да правим тогава? — попита отново.

Загледа се през прозореца. Щеше да бъде хубав ден за плаване, но вече нямаше желание, а и днес Калил и Аднан щяха да си търсят ново жилище.

— Толкова е ядосан — каза Бил, все още обърнат към морето. — Не разбирам откъде идва този гняв.