Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Лицето на Карл придоби обидено изражение.
— Ваша милост! Никога не бих допуснал обратното. Присвоявам си тази роля, не за да защитя въпросната млада дама от каквато и да е злонамереност от ваша страна, а просто защото обстоятелствата, в които е попаднала, я замесват с донякъде неприятен бизнес.
— Тогава моля ви, кажете ми каквото знаете за младата жена.
Карл накратко разказа на лорда на справедливостта за връзката на Миранда с „Буквара“.
Финкъл-Макгроу особено се интересуваше колко време прекарва Миранда в „Буквара“ всяка седмица.
— Ако изчисленията ви са дори само приблизително точни, тази млада жена трябва сама да е извършила поне девет десети от интерактирането, свързано с този екземпляр на „Буквара“.
— Този екземпляр ли? Искате да кажете, че има и други?
Финкъл-Макгроу мълчаливо повървя няколко секунди, после отвърна с по-тих глас:
— Общо са три екземпляра. Първият взе моята внучка — надявам се, ще оцените, че ви казвам това поверително. Вторият попадна у Фиона, дъщерята на майстора, който създаде „Буквара“. Третият отиде в Нел, малко отрепско момиченце.
Накратко, трите момичета реагираха съвсем различно. Елизабет е бунтовна и енергична и преди няколко години загуби интерес към „Буквара“. Фиона е умна, но потисната, класически маниакално-депресивен артистичен тип. От друга страна, Нел е най-обещаващата млада дама.
Направих анализ на читателските навици на момичетата, което беше много сложно заради присъщата секретност на медийната система. Заключенията обаче изхождат от сметките, които платихме за наемането на интерактори. Стана ясно, че в случая с Елизабет, интерактирането се извършва от стотици различни изпълнители. В случая с Фиона сметките бяха удивително ниски, защото голяма част от интерактирането се извършваше от човек, който не искаше пари за услугите си — навярно баща й. Но това е друга история. В случая с Нел, на практика цялото интерактиране се извършваше от един и същи човек.
— Звучи ми така — каза Карл, — сякаш приятелката ми е установила връзка с екземпляра на Нел…
— А оттук и с Нел — довърши лорд Финкъл-Макгроу.
— Мога ли да попитам защо желаете да се свържете с интерактора?
— Защото тя е основна част от онова, което става тук — отвърна лорд Финкъл-Макгроу, — а аз не го очаквах. Според първоначалния план, интеракторът не трябваше да е важен елемент.
— Тя го е направила — обясни Карл Холивуд, — като е жертвала кариерата и голяма част от живота си. Трябва да разберете, Ваша милост, че приятелката ми не е била само наставничка на Нел. Тя е станала нейна майка.
Тези думи като че ли поразиха лорд Финкъл-Макгроу. Той се олюля и известно време бавно крачеше покрай брега, потънал в размисъл.
— Преди няколко минути вие ме накарахте да смятам, че установяването на връзка с въпросния интерактор няма да е тривиален процес — с тих глас най-после каза той. — Тя вече не играе ли във вашата трупа?
— Преди няколко години си взе отпуска, за да се съсредоточи върху Нел и „Буквара“.
— Разбирам — кимна лордът на справедливостта, като леко подчерта думата и я превърна във възклицание. Беше развълнуван. — Господин Холивуд, надявам се, че няма да се обидите от неделикатността на въпроса ми дали тази отпуска е била платена.
— Ако се беше наложило, щях да платя. Но има друг спонсор.
— Друг спонсор — повтори Финкъл-Макгроу. Очевидно бе очарован и малко притеснен от използването на финансовия жаргон в този контекст.
— Сделката беше сравнително проста, каквито предполагам, са в основата си всички сделки — поясни Карл Холивуд. — Миранда искаше да открие Нел. Общоприетото мислене диктува, че това не е възможно. Има обаче някои, които твърдят, че може да се направи чрез несъзнателни, нерационални процеси. Съществува едно племе, наречено „барабанчиците“, което обикновено живее под водата…
— Известно ми е — прекъсна го лорд Финкъл-Макгроу.
— Преди няколко години Миранда отиде при барабанчиците — продължи Карл. — Влязла в партньорство. Другите й двама партньори били господин, когото познавам, също от театралния бизнес, и финансов спонсор.
— Какво се е надявал да получи от това спонсорът?
— По-добра връзка с колективното подсъзнание — отвърна Карл Холивуд. — Смятал е, че за развлекателната индустрия това ще е същото като философският камък за алхимията.
— А резултатите?
— Всички очакваме Миранда да се свърже с нас.
— Никаква вест ли нямате от нея?
— Само в сънищата си — каза Карл Холивуд.