Диамантената ера

— Щом споменавате за това — отвърна Карл, — съгласен съм, че в бъдеще бихме могли да се опитаме да осигурим за млади бохеми…

— Няма да се получи — прекъсна го Финкъл-Макгроу. — От години си мисля за това. Имах същата идея: да организирам тематичен парк за млади бохеми, пръснат във всички по-големи градове, в който младите атлантяни да могат да се събират и да вилнеят, когато са в настроение. Идеята обаче не е осъществима. Господин Холивуд, през последните десетина години посветих толкова много усилия за системното насърчаване на бунтарството.

— Наистина ли? Не се ли безпокоите, че вашите млади бунтари ще мигрират в други филозони?

Ако можеше да се целуне отзад, Карл Холивуд щеше да го направи, веднага щом довърши изречението. Бе забравил за неотдавнашното и широко обсъждано в пресата отстъпничество на Елизабет Финкъл-Макгроу в „Криптнет“. Но графът прие думите му спокойно.

— Някои от тях ще го направят, както показва случаят с моята внучка. Но какво всъщност означава прехвърлянето на такива млади личности в друга филозона? Това означава, че са надраснали младежкото лекомислие и вече не желаят да принадлежат на дадено племе, само защото това е пътят на най-слабо съпротивление — че са си изградили принципи и са загрижени за личната си самостоятелност. Накратко, това означава, че са се превърнали в достойни членове на Нова Атлантида веднага щом са стигнали до мъдрото разбиране, че това в крайна сметка е най-доброто от всички възможни племена.

— Вашата стратегия беше прекалено сложна, за да следвам мисълта ви. Благодаря ви за обяснението. Вие насърчавате бунтарството, защото смятате, че ще даде резултат, противоположен на онзи, който човек наивно може да очаква.

— Да. И в това се състои целият смисъл да си лорд на справедливостта, нали разбирате — да се грижиш за интересите на обществото като цяло, а не да рекламираш собствената си група. Във всеки случай, това ни навежда на въпроса за рекламата, който повдигнах в интерактивната секция на „Таймс“ и по време на последвалия ни кинофонен разговор.

— Да — отвърна Карл Холивуд, — вие търсите интерактори, участвали в проекта „Илюстриран буквар на младата дама“.

— „Букварът“ беше моя идея. Аз го поръчах. И платих интерактивните хонорари. Разбира се, поради начина, по който е организирана медийната система, няма как да определя самоличността на интеракторите, на които пращах хонорари — и оттук необходимостта от публична реклама.

— Ваша милост, веднага трябва да ви кажа — и щях да ви го кажа по кинофона, ако не бяхте настояли да отложим важния разговор за лична среща, — че самият аз не съм интерактирал в „Буквара“. Направи го моя приятелка. Когато видях рекламата, аз поех ангажимента да отговоря от нейно име.

— Научих, че интеракторите често били преследвани от прекалено агресивни техни почитатели — кимна Финкъл-Макгроу, — и затова разбирам защо сте избран за посредник в този случай. Искам да ви уверя, че мотивите ми са напълно почтени.