Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
„Не се връзва добре с косата ти“, написа той.
— Определено.
„Макар че… — Той се намръщи. — Напоследък спря да сменя цветовете си толкова често.“
— Научих се да я владея по-добре — отвърна Сири. — Хората могат твърде лесно да отгатват мислите ми по нея. Ето. — Промени я от черна в жълта, а той се усмихна и погали с пръсти дългите кичури.
— Другата ми сестра — продължи Сири — е най-голямата, Вивена. Трябваше да се ожениш за нея. Тя прекара целия си живот в подготовка да дойде в Халандрен.
„Сигурно ме мрази — написа Сузеброн. — Отраснала е с мисълта, че ще трябва да напусне семейството си и да живее с мъж, когото не познава.“
— Глупости — каза Сири. — Вивена го очакваше с нетърпение. Не мисля, че изобщо може да изпитва омраза. Тя винаги е спокойна, внимателна и безгрешна.
Сузеброн се намръщи.
— Прозвуча язвително, нали? — Сири въздъхна. — Всъщност обичам Вивена. Тя много се грижеше за мен. Но ми се струваше, че прекалява в усилията си да ме прикрива. Все ме измъкваше от неприятностите, гълчеше ме кротко, макар да виждаше, че не ме наказват толкова, колкото заслужавах. — Помълча малко. — Сега сигурно всички са си у дома и се безпокоят за мен.
„Май ти се безпокоиш за тях“, написа той.
— Да. Слушах спора на жреците в двора. Не звучи добре, Себ. В града има много идрианци и са станали много безразсъдни. Градската стража била принудена да прати войска в един от бедните квартали преди няколко седмици. Това изобщо не помага за спадане на напрежението между двете страни.
Вместо отговор Сузеброн я прегърна и я придърпа към себе си. Хубаво беше да се сгуши до него. Много хубаво.
След няколко минути той отново изтри дъската и започна да пише отново.
„Не бях прав, знаеш ли.“
— За какво?
„За едно от нещата, които казах. Че майка ми е единствената личност, която ми е показвала любов и доброта. Това не е вярно. Има и друга.“
Спря да пише и я погледна. След това отново извърна очи към дъската. „Ти не беше длъжна да бъдеш добра с мен. Можеше да ме мразиш затова, че са те взели от семейството и родната ти земя. Вместо това ме научи да чета. Сприятели се с мен. Заобича ме.“
Взря се в очите й. Тя — в неговите. После той колебливо се наведе и я целуна.
„О, боже…“, помисли Сири. Десетки възражения изплуваха в ума й. Усети, че й е трудно да помръдне, да се възпротиви или да направи каквото и да е.
Каквото и да е — освен също да го целуне.
Беше възбудена. Знаеше, че трябва да спрат, иначе жреците щяха да получат точно това, което искаха. Разбираше всички тези неща. Но тези възражения изглеждаха все по-безсмислени, докато го целуваше и дъхът й ставаше все по-забързан.
Той спря, явно несигурен какво трябва да направи по-натам. Сири го погледна задъхана, после го придърпа към себе си, за да го целуне отново. Усещаше как косата й прелива в тъмно, страстно червено.
В този момент престана да мисли за каквото и да било друго. Сузеброн не знаеше какво да направи. Но тя знаеше. „Наистина съм много припряна — мина й през ума, докато смъкваше ризата си. — Трябва по-добре да владея импулсите си.
Но не и сега.“
45.
Тази нощ Лайтсонг сънува, че Т’Телир гори. Сънува, че Богът крал е мъртъв. Сънува войници по улиците. Сънува Безжизнени, които убиваха хора в цветни облекла.
И черен меч.
46.
Вивена преглъщаше храната с усилие. Сушеното месо миришеше на риба, но тя се беше научила, че може да пренебрегне повечето от миризмата и вкуса, като диша през устата. Изяде всяка хапка, а след това отми вкуса с няколко глътки топла преварена вода.
Беше сама в стаята. Малка стаичка, пристроена до една сграда недалече от бедния квартал. Вашер беше платил за ден престой и бе излязъл да свърши нещо.
След като приключи с храната, тя отпусна гръб на стената и притвори очи. Беше толкова изтощена, че не можеше да заспи. Това, че стаята беше толкова малка, също не помагаше. Не можеше дори да се излегне.
Вашер не беше преувеличил, когато й обясни, че работата ще е тежка и условията — сурови. От място на място, говореше с идрианците, утешаваше ги, молеше ги да не тласкат Халандрен към война. Този път нямаше ресторанти, както с Дент. Никакви обеди с хора в изящно облекло и с охрана. Само група след група уморени отрудени мъже и жени. Много от тях не бяха бунтовно настроени и не малко дори не живееха в бордеите. Но бяха част от идрианската общност в Т’Телир и можеха да повлияят на настроенията на приятели и близки.
Тя ги харесваше. Съчувстваше им. Чувстваше се много по-добре сега, отколкото с Дент, и доколкото можеше да прецени, Вашер беше честен с нея. Беше решила да се довери на тези свои инстинкти. А това решение означаваше да помага на Вашер, поне засега.