Спиращият войната

Погледна дрехите си. Бяха напълно посивели. Просто от любопитство опита да Пробуди въжето отново. Не последва нищо. Вдигна една пръчка и този път стана — пръчката загуби цвета си, макар че й отне много повече Дъх. Стволът на дървото не помагаше с цвета обаче. Сигурно човек не можеше да извлече цвят от нещо, което само по себе си е живо.

Хвърли пръчката, отиде в стаята и взе няколко от цветните кърпи на Вашер. Върна се при дървото. „Сега какво?“ Можеше ли да вложи Дъха във въжето сега, а да му заповяда да задържи нещо по-късно? Как трябваше да изрече това?

— Дръж неща, когато ти кажа да държиш — Заповяда тя.

Нищо не се случи.

— Дръж онзи клон, когато ти кажа.

Пак нищо.

— Дръж когато кажа.

Нищо.

— Кажи му: „Дръж, когато те хвърля“ — подсказа някой зад нея.

Вивена подскочи и се обърна. Вашер стоеше зад нея, стиснал Нощна кръв пред себе си, с върха надолу.

Вивена се изчерви и отново се обърна към въжето.

— Дръж, когато те хвърля — каза и извлече цвят от една кърпа. Дъхът я напусна, но въжето остана отпуснато. Тя го метна и улучи три увиснали клона.

Въжето мигновено се изви, стегна клоните и ги задържа здраво.

— Това е полезно — каза тя.

Вашер повдигна вежда.

— Може би. Опасно е обаче.

— Защо?

— Върни въжето.

Вивена се спря, осъзнала, че въжето се е увило около клони, които бяха твърде високи за нея. Подскочи и се опита да ги хване.

— Аз предпочитам по-дълги въжета — каза Вашер, вдигна Нощна кръв за острието и смъкна клоните с помощта на извития предпазител на дръжката. — Ако винаги държиш единия край, няма да се безпокоиш, че може да ти го отнемат. Освен това можеш да Пробудиш, когато ти потрябва, вместо да оставяш толкова Дъх в едно въже, което може да не ти потрябва.

Вивена кимна и върна Дъха си от въжето.

— Хайде — каза той и тръгна към стаята. — Достатъчно зрелище направи за днес.

Вивена го последва и чак сега забеляза, че няколко души на улицата са се спрели да я гледат.

— Как са забелязали? — попита го. — Не бях толкова явна с това, което правех.

— А колко хора в Т’Телир ходят из града със сиви дрехи? — изсумтя Вашер.

Вивена се изчерви и влезе след него в малката стаичка. Той пусна торбата си на пода и подпря Нощна кръв на стената. Вивена изгледа меча накриво. Още не беше сигурна какво да мисли за това оръжие. Изпитваше малко гадене всеки път щом го погледнеше, а споменът колко й беше прилошало, когато го бе докоснала, все още беше пресен.

Освен това беше имало и някакъв глас в главата й. Наистина ли го беше чула? Вашер беше типично мълчалив, когато го попита за това, и отхвърли въпросите й.

— Ти нали си идрианка? — попита я Вашер, след като седна на пода.

— Доколкото знам — отвърна сопнато тя.

— Изглеждаш странно очарована от Пробуждането за поклонничка на Аустре. — Затвори очи и отпусна глава на вратата.