Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Шугър се взира в мастилените драсканици на вятъра. Време е тя да ги замести с нещо смислено. Всички паднали жени на света разчитат на нея да огласи истината.
— В тази книга — казваше тя навремето на своите приятелки, които можеха да четат, — не се разказва само за мен, а за всички нас.
Сега, в слънчевия си кабинет на Прайъри Клоуз, тя чувства, че я избива пот.
— Аз умирам, Шуш — така каза Елизабет през последната й нощ на тази земя — нощта, преди вие да видите за първи път Шугър в онзи магазин за канцеларски принадлежности на Грийк Стрийт. — Утре ще бъда труп. Ще почистят стаята, а мен ще хвърлят в реката. Змиорки ще ядат очите ми.
— Няма да те хвърлят в реката. Аз няма да позволя — ръката на Елизабет стискаше нейната учудващо силно, макар тя да бе само кожа и кости.
— И какво смяташ да предприемеш? — попита Елизабет с присмех. — Ще повикаш мама и татко, и всичките ми роднини, на лъскаво християнско погребение, на което викарият ще разказва колко добра съм била?
— Така ще сторя, Елизабет, ако наистина го искаш.
— Боже мили, Шуш, как можеш да си такава безсрамна лъжкиня. Поне да се беше изчервила.
— Говоря сериозно. Ако искаш погребение, мога да го уредя.
— Боже Господи, Боже Господи… какви глупости дрънкаш. С това ли успя да пробиеш в Уест Енд? Като казваш на всеки от клиентите си, че никога през живота си не си виждала по-надарен мъж?
— Това, че умираш, не е повод да ме обиждаш.
Смехът поразведри малко атмосферата, но пръстите на Елизабет продължаваха да я стискат здраво като кучешка захапка.
— Никой няма да си спомня за мен — продължи умиращата, облизвайки потта, която се стичаше по лицето й. — Змиорки ще ядат очите ми, и никой няма да знае, че съм живяла на тази земя.
— Обречена съм още от първия път, когато разтворих краката си. „От днес нататък нямам дъщеря“, така каза тогава баща ми.
— Цял един живот, изхвърлен като помия в канавката — поради болезнената жълтеникава светлина и потта, която обливате лицето на Елизабет, беше трудно да се прецени дали тя плаче. — Опитвах се, Шуш. Направих, каквото можах, за да не вляза в черния списък на Господа. Дори след като станах уличница, пак се стараех, надявах се, че ще имам втори шанс. Ако вземеш кой да е ден от последните двайсет години и видиш какво съм вършила през него, ще се убедиш, че не съм се предала толкова лесно.
— Разбира се, че е така. Всички го знаят.
— Никой не дойде да ме види, нали знаеш? Никой, освен теб.
— Сигурна съм, че щяха да дойдат, ако можеха. Страхуват се, това е всичко.
— Да бе, разбира се. „Никога не съм виждала такива размери…“
— Искаш ли да пийнеш нещо?
— Не, не искам да пия. Ще ме опишеш ли в книгата си?
— Каква книга?
— Онази, която пишеш. Дето се казваше „Жени срещу мъжете“.
— Това беше преди години. Оттогава съм сменила заглавието десетина пъти.
— Ще ме опишеш ли в нея?
— Ти искаш ли да те опиша?
— Не е важно какво искам аз. Ще ме опишеш ли?
— Ако ти искаш.
— Господи, Шугър! Наистина ли никога не се изчервяваш?
Шугър става от писалището и отива до прозореца, за да се отърси от спомена за ръката на Елизабет — лепкава от пот, здраво вкопчена в нейната. Започва нервно да свива и разпуска пръсти, има чувството, че потта на умиращата още лепне по тях, макар да съзнава, че собствената й пот избива през пукнатините на загрубелите й длани. Тя вдига ръце и извива длани така, че да бъдат огрени от слънчевите лъчи. Отскоро кожата й е станала ужасна, въпреки че всяка вечер маже ръцете си с Ракъмовия Crème de Jeunesse. О, да можеше да намери отнякъде буркан с меча мас — какъвто имаше винаги на разположение в дома на госпожа Кастауей! Но тя няма представа откъде може да се купи меча мас в Мерилебоун.