Седмата жертва
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #21
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0781-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Седмата жертва». Краткое содержание книги:
— На нивото на театъра вашите разсъждения може и да са справедливи, но на нивото на живота не са.
— Но защо?
— Защото животът не е театър.
— Шекспир е бил на друго мнение: „Този свят е сцена, където всички хора са актьори…“
— Шекспир не е еталон за мен.
— Жалко. Той е бил необикновено мъдър. Аз не ви призовавам да сравнявате живота с театъра, предлагам ви да видите театъра като елемент от живота, създаден от човечеството по собствено подобие и по подобие на живота. Нали в театъра не става нищо такова, което да не става с хората в реалния живот. Впрочем ние се отдалечихме от темата. Страданията се дават на човека в противовес на щастието, а ако човекът не е съумял да бъде щастлив, това е негово нещастие, а не индулгенция, която му позволява да избегне страданията. И после, Иля Андреевич, кой ви е казал, че в живота всичко трябва да бъде хубаво? Че той трябва да се състои само от щастие и удоволствия?
— Странен въпрос задавате. Нас винаги са ни възпитавали така, казвали са ни, че ако живеем честно, трудим се добросъвестно и не нарушаваме закона, всичко ще бъде наред. Нима вас са ви възпитавали другояче? Струва ми се, че вие не сте много по-млада от мен, значи в училище са ни учили горе-долу на едни и същи неща.
— Буквално на същите. Разликата помежду ни е, че аз съм виждала повече мъки, страдания и сълзи от вас. И това ме накара да разбера, че животът е подреден малко по-различно от това, което са ни говорили в училище.
— И как е подреден той според вас?
— В живота изобщо има много повече лоши, тежки и неприятни неща, отколкото хубави и приятни. Така е подреден той, разбирате ли? Това не е неправилен живот, просто така е подреден. Такова е мирозданието. Трудно е човек да се примири с това, но се налага. Затова не бива да се отчайваме, когато се сблъскваме със страданията, и да мислим, че не ни е провървяло и че всичко се стоварва върху нас, че Бог ни наказва незнайно за какво. Неприятностите са нещо нормално. И страданията са нещо нормално. Виж, всичко хубаво трябва да умеем да го виждаме, да го ценим и да му се радваме с всички сили, да му се радваме всяка секунда, защото разбираме, че според законите на мирозданието утре може да започне черен период от живота ни, така че да успеем да се насладим на щастието днес и да запомним това чувство задълго. Хубавото е по-малко, лошото е повече. Така е подреден светът и вие, Иля Андреевич, не сте в състояние да промените тази подредба.
— Значи този свят е подреден неправилно.
— Може би, може би… Но е такъв, какъвто е. И ние нищо не можем да направим.
— Аз не ви вярвам.
— Не е и нужно. Аз не смятам да ви убеждавам, че не сте прав. За мен вие не сте опонент във философски спор, за мен вие сте престъпник, убиец. И аз ще търся не аргументи, а доказателства за вашата вина. Впрочем, доколкото разбирам, това няма да бъде проблем. Вие сте направили всичко възможно, та вашата вина да бъде безспорна, в случай че все пак ви заловят.
— Анастасия Павловна…
— Да?
— Кажете… Това, което каза вашият колега за признаването ми за невменяем и за психиатричната лечебница — възможно ли е?