Седмата жертва

В понеделник сутринта Коротков написа официално нареждане за организирането на външно наблюдение над Казаков. Отговориха му, че не достигат хора и могат да задействат „външните“ не по-рано от два дни. Юра се ядоса и се опита да използва неформалните си връзки, след което получи обещание работата да започне още днес, но вечерта.

Към девет вечерта на „Петровка“ се върна Коля Селуянов с дългия списък на участниците във вестникарските дискусии.

— Това е всичко, което успях да открия — уморено каза той и постави списъка пред Настя. — Това са само трийсет и две издания. Сега започвай, а аз утре ще продължа.

От напрегнатото седене в опушения кабинет очите на Настя толкова я боляха, че тя не можа да прочете дори първите пет имена — веднага й потекоха сълзи.

— Коля, фигурира ли тук името Казаков? — само попита тя, като притисна до лицето си носна кърпа.

Селуянов взе списъка и бързо го прегледа.

— Фигурира.

— Иля Андреевич ли?

— Не знам, приятелко. Някакъв И. А. Може да е Иван Александрович.

— На каква тема е писал?

— Фигурира като автор на две писма по проблемите на евтаназията. Едното от тях е било дори публикувано в рубриката „Мнения на наши читатели“.

— Значи е Иля Андреевич. Това е, Коленка, отбой, утре можеш да не ходиш никъде.

Селуянов придърпа стол и седна срещу Настя.

— Той ли е?

— Трябва да е той.

— Нещо не долавям увереност в гласа ти — насмешливо каза Николай. — Пак ли си гледала на кафе?

— Не, хвърлих карти — тъжно се позасмя тя. — Моят слаб мозък пасува пред злобния гений на този тип. Или е Казаков, или вече не знам… С една дума, нищо друго не мога да измисля. Или ще заловим Иля Андреевич, или никога няма да заловим Шегаджията. Това показват картите.

— Ами да вървим тогава при него, да го задържим, дявол да го вземе, и толкоз — предложи Селуянов. — Защо да седим и да си клатим краката? Имаме ли адреса му?

— Имаме го.

— Е, тогава?

— Около него е пуснато външно наблюдение. Чакаме да се заеме със седмото убийство.