Тревожна кръв [bg]

– Но това е било единайсет години по-късно – каза Страйк.

– Кое?

– Отишъл е в Клактън он Сий единайсет години след като е напуснал Пърсивал Стрийт – поясни Страйк. – Когато ви попитах двете знаете ли къде е отишъл...

– Питахте къде е сега – натърти Айрийн. – Дали знаем къде е сега. Нямам представа. Впрочем проучихте ли я тази работа с Лемингтън Спа? – После тя се засмя и възкликна: – Все морски градове! Не, почакайте, Лемингтън Спа не е на морето, нали? Но знаете какво имам предвид, пак вода... Обожавам вода... Грийнич... Еди знаеше, че ще харесам тази къща, като видя, че се продава... Та имаше ли нещо в историята с Лемингтън Спа, или Джан си я е измислила?

– Госпожа Бийти не си я е измислила – отвърна Страйк. – Господин Рамидж определено е видял изчезнала...

– О, не исках да кажа, че Джан ще си го измисли преднамерено, нищо такова – започна да противоречи Айрийн сама на себе си. – Просто си рекох, че е странно място Марго да се появи там, в Лемингтън... Та открихте ли някаква връзка? – попита тя с лековат тон.

– Още не – отговори Страйк. – Да сте си спомнили нещо за Марго и Лемингтън Спа?

– Аз? Боже мой, не, откъде да знам защо тя би отишла там?

– Понякога хората си припомнят разни неща, след като сме разговаряли...

– Приказвахте ли с Джан оттогава?

– Не – отвърна Страйк. – Знаете ли кога се връща тя от Дубай?

– Не – каза Айрийн. – Не бих се отказала и аз да поседя на слънце при тази наша зима тук... А Джан просто няма да се възползва, тя не се пече. Отгоре на това пътува дотам с икономична класа, това не бих го издържала... А и как ли ще изтърпи снаха си цели шест седмици. Колкото и да се разбират, това си е...

– Е, няма да ви задържам повече, госпожо Хиксън.

– Добре, желая ви късмет с всичко.

– Благодаря – отвърна той и затвори.

Дъждът барабанеше по прозореца. С въздишка Страйк се надигна да иде до тоалетната на кафето за дълго отлаганото облекчаване.

Тъкмо плащаше сметката си, когато зърна мъжа с фланелата със „Соник: Филмът“ отново да минава покрай витрината, този път по отсамния тротоар. Връщаше се обратно в посоката, от която беше дошъл, с два издути пазарски плика „Теско“ в ръце. Движеше се със същата леко подскачаща походка, косата му беше все така прилепена към черепа, устата – все така полуотворена. Страйк го проследи с поглед, докато отминаваше, като гледаше как дъждът се оттича от пазарските му пликове и от особено големите уши.