Дар за бурята [bg]

Прибра се вкъщи с личната кола привечер; вече се стъмваше, но по шосето между Ондарибия и Елисондо още се виждаха обрулените от бурята през предишната нощ клони и листа. Шофирайки в доста олекналото вече движение, Амая свали стъклото, за да се порадва на спокойствието, което привидно се бе просмукало навсякъде, сякаш долината бе останала погребана под пласт от огромни топки памук, които буквално поглъщаха звуците и разнасяха мокрия и свеж мирис на влажната, чиста земя, запечатан в сърцето ѝ.

Последният лъч светлина сребрееше още на хоризонта, когато спря на моста „Муниартеа“. Слезе от колата и вдъхна минералното ухание на течащата под краката ѝ река Бастан, наведе се над перилото и се загледа във водния праг, доста набъбнал от изсипалата се край извора при Ерацу вода, която бе опустошила бреговете до устието в Ондарибия. Като гледаше сега спокойното, бавно и кротко течение, човек трудно можеше да си представи мощта, която Бастан бе в състояние да придобие. Тя прекара ръка по студения камък, там, където бе гравирано името на моста, и заслушана в ромона на водата в язовира, се запита дали вече се е свършило, дали реката вече е прочистена, а обидата — измита. Надяваше се да е така, защото се съмняваше, че са ѝ останали сили за нова битка. Парещите очите ѝ сълзи закапаха по студения камък и се плъзнаха към реката, към течението, което водите на Бастан следваха неумолимо.

Когато влезе вкъщи и Енграси я прегърна, Амая заплака в скута ѝ, както бе правила толкова пъти като дете. Изплака страха, гнева, горчивината и разкаянието; плака за всичко изгубено и опетнено, за болката от смъртта, за костите и кръвта; плака дълго, страшно дълго в прегръдките на Енграси, докато заспа изтощена и отново се събуди, за да продължи да плаче, а в това време леля ѝ съжаляваше, че вратите не може да останат завинаги затворени, та момичето ѝ да изплаче всички злини на света и денят да отмине, после да дойде втори, трети… Плака, докато не ѝ се свършиха сълзите. Така беше редно, трябваше да е готова за онова, което ѝ предстоеше.