Дар за бурята [bg]

— Много ли си притеснен?

Той я погледна и се усмихна: тя имаше дарбата да отгатва всяка негова мисъл.

— Не — излъга.

— Три пъти ти казах да светнеш лампите, а ти не чуваш, освен това си намръщен. Мен не можеш да излъжеш.

— Съжалявам — каза искрено Ириарте.

Тя погледна към шумната група роднини в кухнята, после пак към него.

— Хайде, изчезвай.

— Но какво ще каже майка ти?

— Не бери грижа за нея — отвърна жена му и се надигна на пръсти да го целуне.

От доста време вече седеше пред дъската и си водеше бележки, заслушан в дъжда, който все по-яростно шибаше стъклата, когато се появиха Монтес и Сабалса.

— Какво правите тук по това време? — изненада се Ириарте, поглеждайки часовника си.

Монтес погледна дъската и купчината документи, които Ириарте бе разгърнал на масата.

— Шефката поиска да направим спешна проверка.

— За какво?

— Помоли ни да проверим от кое съдилище в Мадрид е изчезнало оръжието, с което е убит Ечайде.

— Аз знам, казах ѝ го лично. Защо не се е обадила на мен?

— Хайде стига, Ириарте…!

— Какво стига? — попита той и стана, като едва не събори стола, на който седеше. — И вие ли смятате, че съм готов да приема всичко, само и само мир да има?

Монтес смекчи малко тона, за да отговори.

— Тази сутрин не изглеждаше готов да подкрепиш намерението ѝ да подеме други линии на разследването.

— За кое разследване ми говорите? За това, по което работите и за което аз не знам нищо повече освен малкото, което решите да ми кажете?

Монтес си замълча.

— За какво ѝ е това сведение? Какво си е наумила?

Монтес се замисли, махна отегчено и отговори:

— Не знам… Йонан Ечайде ѝ е изпратил нещо като съобщение след смъртта си, програмиран имейл или нещо от тоя род. Очевидно е имал известни подозрения накъде може да тръгнат нещата…

— И инспекторката, разбира се, запази тази информация за себе си, виждате ли за какво говоря?

— Е, не бих го нарекъл чак информация. Било е лично съобщение и няколко улики, никакви доказателства, само предположения. Може би дори не и това…

Ириарте ги погледна замислено, личеше, че е силно раздразнен. После изпръхтя и каза:

— Оръжието е изчезнало от съдилище номер едно в Мòстолес, Мадрид. Не знам какво значение може да има това.

— Съдия Маркина е бил разпределен там. Прочетох го онзи ден, когато търсех биографията на баща му. Заради еднаквите имена ми излезе първо неговата — обади се Сабалса.

Един униформен полицай се показа на вратата.

— Шефе, обажда се някакъв мъж и настоява да говори с вас, вече за втори път звъни. Преди му казах, че ви няма, но сега, след като сте тук… Твърди, че е бащата на Йоланда Беруета.