Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Гледаше я откровено и на Тасия й стана ясно, че възрастната жена действително е отделила много време, за да вземе най-доброто решение.
— Сама помисли — продължи Уилис. — Нима би предпочела да участваш принудително в нападение срещу скитническо депо само за да се докажеш? А и не беше изключено генерал Ланиан да те подложи на интензивен разпит, за да разкриеш всичко, което знаеш за скитническите кланове и колонии. Според мен най-доброто решение беше да те скрия някъде на сянка.
— Но, госпожо, излишно е да си създаваме нови врагове! Имаме предостатъчно работа с дрогите.
Уилис я погледна хладно.
— Скитниците сами станаха наш противник. Нямаха никакво основание да прекъсват доставките на екти.
— Убедена съм, че гледната им точка е доста по-различна. Назначено ли е разследване по повод твърденията на говорителката Перони, че кораби на ЗВС тайно нападат и унищожават скитнически товарни кораби?
— Подобни твърдения са абсурдни. Ти си войник в ЗВС. Не бива да го забравяш.
Тасия вирна брадичка.
— Извинете ме, адмирале, но след като току-що унищожихме невъоръжено цивилно скитническо съоръжение, как бих могла да съм убедена в това?
— Намираш се на крачка от неподчинението.
Тасия прехапа език, за да се овладее. Накрая добави:
— Разбрах, че ЗВС са задържали над сто заложници от Ураганово депо.
— Не заложници, а военнопленници.
— Не знаех, че кралят официално е обявил война на скитниците.
— Всеки има своя гледна точка.
— Възможно ли е да се срещна с тях и да разговарям с техен представител? Предвид произхода ми вероятно бих могла да помогна за разрешаване на разногласията. Не допринасям никаква полза, като карам „зайците“ да преодоляват препятствия на Марс.
— На път си да станеш доблестен воин, командир, но не си никакъв дипломат. Остави на Ханзата да се занимава с политически проблеми, става ли?
— Шиз! Роб Бриндъл също не беше дипломат, но това не попречи на ЗВС да го изпратят в дълбините на Оскивъл, за да разговаря с дрогите.
— И видя какво излезе от всичко това. — Адмиралът кимна. Явно смяташе срещата за приключила. — Междувременно не е излишно да се поровичкаш в душата си дали си войник на ЗВС, или в сърцето си оставаш скитничка.
Тасия се подвоуми, после попита:
— Не мога ли да бъда и двете?
— Не и когато воюват помежду си.
Нямаше никакво съмнение, че вътрешните служби разследваха поведението на Тасия. Ако откриеха, че беше пратила ЕА да предупреди корабостроителниците на Дел Келъм, като нищо можеха да я подведат под отговорност за измяна и шпионаж. Налагаше се да е изключително предпазлива и да не им дава никакви поводи да я подозират още повече…
След като адмирал Уилис я освободи, Тасия се прибра в квартирата си, но не получи никакъв отговор на тревогите си дори когато използва слушателското си компи като душеприказчик. ЕА ней предложи никакъв полезен съвет.
С унищожаването на Ураганово депо председателят Венцеслас беше ескалирал напрежението, въпреки че можеше да разреши проблема съвсем безболезнено. Винаги го беше мислила за трезв и делови държавник, но сегашното му поведение й се струваше наистина глупаво.
След като бяха прекрачили границата, зевесетата нямаше да оставят клановете на мира, докато не постигнат целта си. Но скитниците нямаше току-така да признаят поражението си. Как беше възможно ЗВС до такава степен да не си дават сметка за скитническия мироглед? Тежката ситуация щеше да се влошава все повече и повече.
А задачата на Тасия беше да обучава новобранци за корабите, които да нападат крепостите на клановете.
100.
Базил Венцеслас
Ослепителните синкавобели калиеви отблясъци мятаха резки, очертани като с нож сенки по пода на откритата изследователска работилница. Базил стоеше до адмирал Стромо и скептично оглеждаше чудноватия кораб. Беше някаква чудовищна бъркотия от компоненти и резервни части, сглобени по начин, който изобщо не би трябвало да му позволи да помръдне. Но тромавият на външен вид кораб беше изключително бързоходен.
— Заловен скитнически съд, господин председателю — каза Стромо. — Пленихме го при нападението на Ураганово депо.
Базил скръсти ръце, като внимаваше да не омачка елегантния си делови костюм. Знаеше, че скитниците са развили оригинална и чудновата технология през дългите години на лишения и изолация, но не разбираше какво би могла да научи Ханзата от проучването на това старо корито.